България е усвоила едва 53% от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), докато средното ниво за Европейския съюз надхвърля 70%. Настоящото правителство си поставя за основна цел да спаси максимална част от оставащото финансиране, като мобилизира усилията си за завършване на ключовите реформи през следващите три месеца. Крайният срок, в който всички дейности трябва да бъдат окончателно завършени и сертифицирани пред Брюксел, е 31 август, когато официално приключва действието на европейския регламент.
Основните предизвикателства пред кабинета са свързани с конкретни инфраструктурни проекти и тежки структурни промени. Сериозни затруднения се наблюдават при реформата във ВиК сектора и преструктурирането на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В момента се водят интензивни преговори с Европейската комисия за намиране на решения, които да избегнат социално напрежение, като същевременно се търси начин средствата от Фонда за справедлив преход да бъдат насочени ефективно към рехабилитация на мините и осигуряване на заетост. Сред забавените проекти е и изграждането на необходимата наземна инфраструктура, включително хангари, за медицинските хеликоптери от системата HEMS.
Допълнителен проблем възниква в сектора на културата, където страната ни ще понесе директни финансови санкции. Поради неизпълнение на заложените параметри за подписване на 460 договора, от които реално са открити едва 100, този проект няма да бъде отчетен навреме. Това ще доведе до удържане на средства от предстоящото четвърто плащане, за което крайният срок за представяне на резултатите е 5 юни. Веднага след това фокусът ще се премести върху следващия етап, който включва изпълнението на общо 56 мерки, обвързани с петото плащане по ПВУ.
