Автор: Нина Нейчева
На 2 февруари международната общност отбеляза Световния ден на влажните зони, припомняйки важната дата през 1971 година, когато в иранския град Рамсар е подписано първото голямо споразумение за тяхната защита. Първоначално фокусът на конвенцията е бил върху местообитанията на водолюбивите птици, но днес нейният обхват е разширен и включва опазването на тези екосистеми във всички техни аспекти. България е сред първите държави в света, присъединили се към това споразумение, като към днешна дата страната ни участва с 11 зони с международно значение, покриващи площ от близо 50 000 хектара.
Влажните зони са от критично значение за планетата, тъй като водата в тях е определящият фактор за живота на специфични растителни и животински видове. Въпреки че заемат едва 6% от земната повърхност, те са дом и убежище за цели 40% от цялото биологично разнообразие на Земята. Тревожна статистика обаче показва, че тези ценни територии изчезват три пъти по-бързо от горите. Тяхната деградация застрашава не само природата, но и естествения баланс на екосистемите, които регулират водите и климата в глобален мащаб.
Един от най-ярките примери за значението на тези зони у нас е Атанасовското езеро край Бургас, което е част от Рамсарския списък от 1984 година. То представлява уникална свръхсолена лагуна, в която се съчетават примитивният солодобив и стриктната защита на редки видове. Северната му част е обявена за поддържан резерват и е включена в европейската мрежа „Натура 2000“. Освен като жизненоважна точка за прелетните птици, езерото е световноизвестно и със своите значителни запаси от лечебна кал, които имат голямо значение за здравеопазването.
Атанасовското езеро е част от по-големия Бургаски езерен комплекс – едно от трите най-важни места по българското Черноморие за концентрация на водолюбиви птици. В района са регистрирани впечатляващите 333 вида, като 126 от тях са включени в Червената книга на България. Опазването на това богатство е не само национален приоритет, но и част от глобалния ангажимент за съхраняване на природното наследство, което влажните зони осигуряват за бъдещите поколения.
