Постигането на устойчив мир в Украйна според министъра на външните работи Велислава Петрова може да бъде постигнато чрез паралелното прилагане на три основни подхода — осигуряване на военна помощ за защита на нападнатата държава, прилагане на икономически ограничения, които да окажат натиск върху Русия за започване на преговори, както и координирани дипломатически действия от страна на Европейския съюз и НАТО. В интервю за NOVA Петрова представи именно тази стратегия като основа за усилията по прекратяване на войната.
Вншният министър отхвърли твърденията за поети ангажименти от страна на България чрез документи, подписани в Киев. Тя уточни, че не е сключвано официално споразумение и че подобни неформални материали не създават задължения за страната. Петрова заяви също, че България няма намерение на този етап да се присъединява към т.нар. „Коалиция на желаещите“ — решение, което е било подкрепено и от премиера Радев. Вместо това страната поставя акцент върху укрепването на енергийната сигурност и осигуряването на доставки на горива за Украйна преди зимния период, като България има важно значение като транспортен и логистичен център.
По темата за границите и суверенитета на Украйна Петрова потвърди позицията, че според международното право Крим е част от украинската територия. Тя поясни, че по-ранни коментари на премиера Радев са били свързани единствено с фактическата ситуация на място и с контрола върху териториите, а не с промяна на официалната позиция относно принадлежността на полуострова.
Министърът обясни и причините за резервите на България към част от предложения нов санкционен пакет на Европейския съюз срещу Русия. По думите ѝ решенията са взети след преценка на конкретните национални интереси. Тя определи включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък като предимно политически жест, който не носи съществен икономически ефект, но може да бъде използван за засилване на антизападната реторика и пропагандните послания. Що се отнася до Искандар Махмудов, позицията на България е била формирана след експертни консултации с компетентните институции, тъй като свързана с него компания участва в доставката на важни компоненти за техническата поддръжка на столичното метро.
В заключение Петрова подчерта необходимостта България да води по-уверена и самостоятелна външна политика, основана на собствените си интереси. Според нея след повече от две десетилетия членство в Европейския съюз и НАТО страната трябва да има активна роля при формирането на решенията, вместо единствено да следва позициите на по-големите държави или да се стреми да отговаря на очакванията на външни партньори.
