България значително изостава от средноевропейските нива по отношение на здравословния начин на живот, докато Испания е водеща по този показател, показват резултатите от широко онлайн проучване, предадоха от БТА. Допитването е проведено от февруари до март 2025 г. сред 27 хиляди души от 22 държави, включително хиляда българи на възраст 18-76 години. Фокусът е върху психичното и превантивното здраве, начина на живот и удовлетвореността от здравната система.
Данните са тревожни - по-малко от половината българи водят здравословен начин на живот, а цели 37% никога не са посещавали профилактичен преглед. Доверието в здравната система на страната също е под средното за Европа, заяви Стефан Динев от фармацевтичната компания, организирала проучването. Въпреки че 92% от респондентите декларират, че здравословният начин на живот е важен, само 40% от българите живеят здравословно, срещу 52% сред останалите европейци. За сравнение, в Испания, където продължителността на живота е най-висока (84 години), две трети от хората живеят здравословно.
Основна причина за нездравословния живот в България е липсата на мотивация (40%), както и липсата на време през деня, посочена от 39% от българските участници, което е значително по-висок процент от средноевропейския (31%). Почти всеки трети от всички участници посочва и финансовата невъзможност като пречка. Като цяло, 62% от българите казват, че предприемат превантивни мерки, но европейската средна стойност е 72%. Освен това, макар че 85% от българите вярват в силата на здравословното хранене за предотвратяване на болести, само 52% от тях наистина се хранят здравословно. Най-често срещаните нездравословни навици са консумацията на кафе, енергийни напитки, тютюнопушене и алкохол, използвани за намаляване на стреса и постигане на чувство на щастие.
Професор Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България, обобщи резултатите: "Мъжете в България пушат, пият, не се движат, не посещават профилактични прегледи." Той отбеляза, че средната продължителност на живота на българския мъж е 73.7 г., а на жената – 79 г. По отношение на превенцията, 37% от българите не ходят на годишен профилактичен преглед, като основната им причина е, че "нямат нужда" и се чувстват здрави. Въпреки това, 45% от българите търсят промяна на нездравословните си навици чрез намаляване на стреса на работното място, а 49% – на стреса вкъщи.
Парадоксално, при оценка на психическото си здраве, 80% от българите казват, че е добро, което ни нарежда на второ място в Европа. Клиничният психолог д-р Велислава Донкина призова за спешна грижа в полето на психичното здраве, тъй като проучването показва липса на критичност: "Вярваме на лекарите, но пренебрегваме профилактичните прегледи, психичното ни здраве е прекрасно, но страдаме от бърнаут". Григор Димитров от НЗОК посочи, че здравеопазването не е приоритет на управляващите, а средствата, които се отделят (около 5% от БВП срещу 11% средно за ЕС), са насочени предимно към лечение, вместо към превенция.
