Лъч през последните два дни за „широкоскроените“ европейски либерали, никога не виждали истински фашизъм, е неистовата радост около победата на „светлите сили“ във Франция и грозните подигравки как „крайната десница Национален съюз“, спечелила убедително първия тур на изборите, се провали до трето място на балотажа. „Победа над възраждащия се фашизъм“, „Удар над крайнодесните“ и „Триумф на разума“ са най-възприемчивите гръмки заглавия из платените (и обикновените слепи) медии не само във Франция, но и на Стария континент изобщо. Тези от останалите жълти парцали ще ви спестя.
Наистина нещо много сериозно (да не кажа страшно) се е случило отдавна с критичното мислене на огромна част от западноевропейците, успани упешно от либерализма. С местните им истерични български почитатели не е станало нищо такова – те просто им пригласят в хор, в зависимост от размера на паричната субсидия, която получават от глобалистките фондове за неправителствени организации или от тази, която се надяват да им капне.
Смешно, та чак жалко е. Запенени от ярост активисти клеймят като „фашисти и нацисти“ политици и гласувалите за тях, които държат на ред и дисциплина в родната си страна, традиционни за Европа християнски ценности като здраво семейство, вяра в Бог, ограничаване на безконтролната и незаконна икономическа, верска и всякаква друга (не и бежанци от война) емиграция и продължение на убийствената политика на толерантност към няколко поколения паразити, удобно настанили се в държавата-гостоприемник, за да цедят до дупка социалната й система.
Поддържана с вече сериозни издихания от същите тези презряни консерватори, фашисти, нацисти и крайнодесни. На които предстои през следващите години да работят яко, за да плащат за всичко, което прочетохте в горните пет реда. Че и държат страната им да остане в НАТО, а дори и нямат нищо против еднополовите бракове (един от емблематичните постулати на „нормалните“, „либералните“ и „левите“).
Ще речете – демокрация е, всеки има глава на раменете си да мисли (у нас е „всеки сам си преценя“), щом така е решил, значи това е народната воля и какъв е този, дето я обижда? Отговорът е несложен. Ако си облъчван 24 часа, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, че който има различни и кощунствени идеи за доброто на страната си е нацист, гад и грозен фашага, ръцете сами (мозъкът, изпържен от медийна пропаганда не работи) пускат за „нормалните“. За „левите“. За либералите, обвити от розово-неадекватна мъгла, всъщност. Помислили ли сте, докато гледате и нашенските новини, как 100% от медиите наричат ситуацията във Франция? Не? Не ви се сърдя, нито искам да ви обидя. То е ясно – 24/7/365.
Всъщност Франция е далеч от мястото, в което живея. Пука ми за България и нейното бъдеще, но от доста време насам светът е такова село, та съм дълбоко убеден, че това, което тропа у съседа, нарочно не казах „комшията“, да не ме обвините че съм от ДПС (безпартиен съм с интерес към определени възгледи) скоро (засега плахо, но има изгледи) да задумка и у нас. Или не, казвате? Щом съм такъв плачльо за „крайнодесните“ франсета, значи съм дал бюлетина за нашите такива.
Не съм. Защото ме притесняват глупостите им за излизане от Европейския съюз. Ако се махнем оттам, къде ще се денем, в СИВ ли (Съюз за икономическа взаимопомощ, родените и израсли в соца помнят какво говоря). И другите им – за излизане веднага от НАТО. След това във Варшавския договор ли да се върнем? (прочетете пак онова в предишните скоби) или къде? Със смехотворната си армия от под 40 000 щика и самолетите от други натовски страни, които патрулират над родното небе.
Но леко се отнесох от темата. Беше за крайнодесните, нацистите и фашистите, щедро оплювани от европейските, американските и въобще световните глобалистки, либерастки медии. На които нашите с кротко блеене пригласят в лепене на такива етикети. В сегашно време вече е крайно наложително използване на сивото вещество под черепната кутия не само за цъкане на лайкове във Фейсбук, Инстаграм, Тик-ток и Х, а по Предназначение – мисъл.
Помните ли как преди години група от германски тъмночервени ултралеви либерали се изсипа на границата между България и Турция, въоръжена с клещи-резачки? Озлобена от гадното отношение на българските полицаи, опазващи границата на Европейския съюз, към горките „майки с деца“ („мъже от 18 до 35-годишна възраст в отлична физическа и спортна форма“ ги нарече тогава един шеф на Областната дирекция на МВР в Бургас). Идеята на тъмнорозовите синигери беше да премахнат оградата, та „майките с деца“ с бради до пояса да отидат безпрепятствено чак до мястото, където живеят. За да се гаврят безпощадно с Коледа, Великден, християнски светии, да нападат млади момичета с къси поли, обяснявайки, че щом са облечени така, значи сами си го търсят. И ако някой ги погледне изпод вежди заради тез им варварски гадости, да го заплюят, че е фашист, нацист и крайнодесен.
Имат причина да го правят. Вижте пак началото на това излияние, то обяснява защо.
