автор: Даниела Костадинова
Използвам тази перифраза на великия роман на Джон Стайнбек за вечната борба между доброто и злото, за да кажа, че Япония, като държава от Далечния Изток, се доближава до представите ни за съвършенство, което ние хората определяме като рай.
Ако Кайн и Авел са се сблъскали на тази малка територия от острови, то Авел е надвил съдбата, преборил се е с нея. Затова и изглежда абсолютно необяснимо, за нас хората от долната земя, как една държава заобиколена от смърт, японците казват „при нас смъртта е навсякъде. Тя идва от планините (вулканите), от земята (земетресенията) и от морето (мощните цунамита)“, та как този народ е подчинил природата, изградил е извънземна инфраструктура, удължил е живота си (японците са дълголетници), слял се е с природата -шинтоиската религия проповядва преклонение пред природата, а японците изповядвят и минималистична дзен естетика. Този народ е създал собствена архитектура, кухня, дизайн, мода, униклана поезия позната у нас като хайку и още много особености подчертаващи ярката им индивидуалност.
Да построиш дом върху вулкан.
Никос Казандзакис, един от великите философи и пътешественици на своето време, описва в средата на миналия век най-важния си японски урок. „Япония ме научи, че опасността и страхът могат да се превърнат в силен и много ефикасен стимул на действие, че можем да разпънем палатката си върху вулкан". Не само да разпънем палатката си, но да си направим дом, да си вземем жена, да родим деца, на вулкана да издигнем статуи на боговете си, със стрък от тръстика да напишем чувствени и страстни стихове, които политат като стрела и се забиват в сърцето:
„Цветът на небето избледня в момента,
когато безсилно гледах как
ликът ми минава по земята.“
Така преди хиляди години пеела жрицата Оконо – Кумаси.
Според Казандзакис заради тази жажда на японците за наслаждение, за извършване на велики дела – бързо, преди земетресение, тайфун, вулкан или смъртта да ги връхлетят, те избират като най-висш символ на държавата си изгряващото слънце и едно цвете хризантемата, както и рибата шаран. За тях слънцето и символ на мъдрост и доброта, хризантемата, която оцелява при най-свирепия студ и цъфти сред снега символизира силата и могъществото на волята, шаранът се изкачва срещу течението, побеждава природните сили, които го дърпат надолу, и Япония е този героичен шаран….
Моето пътешествие
Далечният Изток със своята загадъчност и мистичност винаги е бил моя мечта. Въпреки подготовката ми за пътуването до Китай, Южна Корея и Япония не знаех какво да очаквам. Възползвах се от препоръките на приятели и туристическата агенция, на която се доверих. Искам само да уточня, че пътувахме един месец с круизен кораб, като тръгнахме от Хонгконг, а последната ни спирка беше Токио.
За Китай ще разкажа специално в друг пътепис, защото той е друга история, друг народ и други традиции. В този пътепис ще ви обясня защо Япония е различна, с какво грабва сърцето ти и как действа на възприятията ти.
След внушителните градове Хонгконг, Шанхай и Пусан изведнъж нашият кораб акостира на тихото пристанище Нагасаки. Там Япония не се усеща в пълнота. Нагасаки ти дава възможност плавно да преминеш от китайска, към японска Азия. Най –големият и значим исторически обект в Нагасаки е музеят на атомната бомба. Сигурно ще се учудите, но аз отказах да го посетя. Отказах, точно както отказвам да видя Аушвиц и Освиенцим, а съм била близо до концетрационните лагери. Не мога да преживея тази човешка болка, съзнанието ми, мислите ми не искат да я приемат. Имам си своите лични мотиви.
Затова стегнах една малка раничка и тръгнах да разглеждам града. В централната му част е обособен, съвсем логично, голям китайски квартал, все пак Китай е наблизо. Малко се изненадах, дори споделих с моята компания, че Китай още ни държи в прегръдките си. Градът е шумен, хаотичен, разположен по дължина на Източно китайско море. Дори и в цените се различава от другите японски градове, защото оттам успях да си купя, от китайския квартал разбира се, най-евтините японски сувенири – магнити, малка кукла тип неваляшка, кукла самурай и още дребни подаръци за приятели.
В Нагасаки обаче за първи път видях как в центъра на града, в два големи тунела, които се пресичат на кръст, са подредени десетки малки хранителни и зеленчукови магазинчета, кафенета, ресторанти и сергии. Наподобяват старите български хали.
Там можеш да намериш всичко и то на добри цени. Там се развива, с помощта на префектурата (местната административна единица) дребният и среден местен бизнес. В тунелите звучи тиха джаз музика, вътре цари спокойствие и тишина, никой не се бута, не бърза, не ръкомаха, не препуска с тротинетки, колела или ролери. Тук е моментът да кажа, че за разлика от китайците, които са много шумни, японците говорят с жестове. Те са тихи и вежливи. Впоследствие разбрах, че във всички сравнително по-малки градове (ако приемем за малък град с 500 хиляди жители) има такива търговски центрове, около които, е концентриран градския живот.
.jpeg)
Нагасаки всъщност е пристанищен туристически град. Бил е рибарско пристанище. После е придобил статут на международно пристанище. Благодарение на него в Япония са влизали редки продукти като картофи и кафе. За туристите освен музея на атомната бомба са атракция и будистките храмове Кофукудзи и Софукудзи. И още нещо любопитно в Нагасаки живее най-голямата християнска общност в Япония, а в Япония ислямът е забранен.
В Нагасаки разбрах, че чадърите са важен аксесоар за японците. Те носят чадъри целогодишно.
В магазините за чадъри има стотици видове с най-различна механизация. От чадър, който можеш да прибереш в джоба си, до чадър, под който спокойно се събират двама души. От едноцветни до чадъри с картини, като произведение на изкуството. Японските жени носят чадъри като продължение на кимоното, с което са облечени. Също така и чорапите за тях са аксесоар, защото японското традиционно облекло е с джапанки и чорапи.
А най-голямата ми изненада бяха машините за обмяна на валута. Те приличат на банкомати. Можеш да ги откриеш в търговските обекти и хотелите. Изобщо Япония е уникална смес от високотехнологичен напредък и феодален консерватизъм. И това усещане извира и от най-малкия детайл.
Това беше първата ми среща с Япония, а хубавото предстои…
снимки: личен архив
