Хляб (ако може по-малко) и зрелища (доволно разточително) му дай на народа и всичко е наред. Няма да си задава излишни въпроси, няма да пита кой го управлява и накъде мисли да го отведе в близко и далечно бъдеще, няма да се занимава със скверни мисли да протестира масово, а ще си пие ракията пред телевизора, потънал в сладостната нега на телевизионните игри. Идеята на римския мислител Ювенал, охотно взета на въоръжение от императорите, чудесно пасва след 21 века и днес в България. Вместо амфитеатри и кървави гладиаторски битки, идеално заета от телевизионни игри (с извинение).
Крепко доказателство е чистак новото шоу по един от водещите канали. В него чуруликаща водеща показва личност, за която дава насочваща житейска информация, а играчите трябва да познаят нейната възраст. Заглавието е „Колко ми даваш?“ Поради обективното оскъдие на населението (най-общо казано, малко повече от 3 милиона активни изобщо), в радостното телевизионно приключение са поканени да отгатват годините до болка втръснали “випаджии“. За тях се предполага, че са яки, готини, свежи и винаги могат да хвърлят някой и друг остроумен лаф, за радост и фън на публиката. Малко шегички, малко задявки с чуруликащата водеща, пет-шест кратки десетминутни прекъсвания за реклами и ей го – 47 минути дефицитна радост за народа, както казваше великият Тодор Колев в „Опасен чар“.
Либерално и хептен демократично време е, старите постулати отдавна са заминали на майната си. Няма никакъв проблем за въпроса към дама, първия обект на размазващото (според измислителите му) шоу да бъде на колко години е. За случая – добре тунингована и китосана. А ако след нея се появи актуално подобие на чудовището на Франкенщайн, довело се до нечовешки образ от безмерна пластична хирургия, истеричният вой на публика, водеща и участници, блъска рейтинга до небивали стойности.
Като хлапета, израстващи през 80-те години на миналия век, често използвахме подигравателното „Кой номер гащи носиш?“ В смисъл на особена смесица между приятелска закачка или съвсем откровен присмех, към някое момче или момиче, бърборещо излишни откровения за себе си, с идея да насочи общото внимание към доста скромната си персона. Често определяна от всички в училище и махалата, като обикновен смотаняк. И смотанячка. Отнасяше се и за нагло любопитство към съвсем лични неща.
Предполагам, че тази тв дъвка (която харчи сериозни хилядарки за непознаване или познаване) ще преживее в ефира от ден до пладне. Но пък, като отече в небитието, както други скудоумни подобни неи, може да се появи подобна. „Кой номер гащи нося?“.
„Предизвикателно, свежо, информативно и иновативно!“, нали така казват?
