Не залагайте особено много на сериозния образователен ценз на чисто новите политици на България (то и на европейските такива недейте, но това е съвсем друга тема на разговор), не са толкова мъдри и начетени, та да владеят класически и мъртви езици, камо ли пък да цитират древни мислители. Като виждате колко е мъдър българският народ (както те въртят до припадане за избора им), ви е ясно какви мъдреци праща в законодателния орган на страната.
„За всеобщото благо и за доброто“ уж е принципът, но за определящите бъднините на Родината в следващите четири години тези думи са напълно непознати. Те следват опротивелите до погнуса клишета, назубрени от съответния лидер, комуто са дали нещо (доста пари, вярност до гроб, себе си като Човек), за да прилъжат двайсетте процента от гласуващите, та да се намерят на мястото с карта, служебен „мерджан“, вкусен обяд за три лева и още доста благини, за които обикновените граждани си плащат честно.
В този смисъл – майната й на избирателната воля, която отрежда толкова и дотам присъствие за тези, които трябва да решават важно за бъдещето й, няма нужда от мисъл за нея, няма значение, че ще бъде същото и след половин година, на следващо отиване до урните, fuck “Vox populi, vox Dei”*! Какво е “fuck” пратениците на народа отлично знаят, дотам стигат лингвинистичните им познания, както и на народа, изборните бюлетини с псувни и проклятия са купища.
“Homo locum ornat, non locus hominem”* и “Ibi victoria ubi concordia”* пък са на неизмеримо далечни светлинни години от познанията и същността на влезлите в онази сграда, над която пише онова за съединението, което прави силата. Нека все пак се уговорим, че някои представители на юридическата професия сред тях помнят това-онова от латинския език, изучаван в първи курс, за тях може и да не се отнася тази гневна филипика. Но и да си спомнят дори смътно, не личи да им пука особено. И от речта и от поведението им на изведнъж станали всевластни над останалия народец, все още излъгал се да пусне вот за тях.
Както и да е, ако не друго, поне за “Memento mori”* да се сещат, че се научава лесно. Но не би. В противен случай щяха да са малко по-смирени и да разчитат правилно какво им беше казано за пореден път – повече от това няма накъде да ни излъжете, ами поне вземете и свършете нещо полезно за всички и страната.
Колкото и да се самозабрави някой, както и да мисли, че е вечен, в края на краищата всичко стига до онова място с натрапливата тишина, правоъгълниците, очертани с камъни и многото букети. И не е зле да се чете Михаил Булгаков, например: „Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!" – „Майсторът и Маргарита“.
Всичко написано по-горе в никакъв случай не желае нечия смърт, а на обекта на нейната неприязън още по-малко. Просто претендира за малко внимание.
Но едва ли ще го получи.
“Memento mori” (лат.) – „Помни, че си смъртен“
“Vox populi, vox Dei” (лат.) – „Глас народен – глас Божи“
“Homo locum ornat, non locus hominem” (лат.) – “Не мястото украсява човека, а човекът мястото”
“Ibi victoria ubi concordia” (лат.) – “Победата е там, където е съгласието”
