Приятел ми разказа тази история доста отдавна, знае я от баба си, вече покойница. Преди 9 септември били заможно семейство от близко село до Бургас. Имали вършачка, дюкян, работели много и затова били заможни, но веднага след „победата на светлата революция“ се превърнали в „кулаци“ и „народни изедници“. Всичко им конфискували за радост на бедните им съселяни, които побързали да им заврат в очите факта, че вече и те са бедни като тях. „Че сте бедни – бедни сте, а защо сте въшливи?“ стереотипно им отговаряла гордата прародителка на моя приятел, също както им го припомняла постоянно и преди Девети. За хигиенни навици им приказвала в прав текст, а те още по-бясно й се сърдели.
Не виждам какво се е променило в мисленето отпреди 80 години, осъзнавам колко беше прав преподавателят ми по културология от университета. Любимо оправдание за повсеместната мизерия в наши дни е същият лайтмотив „ами няма пари, затова“. Колко много пари струва парче сапун и няколко литра вода, за да не вониш в автобуса на кисело зеле през юли? Какви чутовни средства са необходими, че да си хвърляш боклука в кофата, а не до нея или на улицата? Колко милиона в сметката са ти нужни, за да не изблъскаш в асфалта на паркинга пепелника от колата? Отговорихте си сами, нали? Нищо не струва. Несложните съждения водят до няколко думи – възпитание, съпричастност, уважение към хората, с които живееш, срам ако ходиш по мръсотии и боклуци.
Вероятно сте попадали на интернет сайтове, въдишащи тежко по времето на соца. Огромна част от коментарите под повечето снимки са все едни и същи: „Колко е хубаво, светло и чисто! Хората бяха по-други!“ Ами? От кого са били възпитани тогава, че са били други? В почти 90% от въшльовците в началото на тази история. Суровата истина е, че тогава всички се страхуваха. Да цапат, да мизерстват, да помиярстват. Заради последващите глоби, милиции, обществени порицания и присмех. (За личната хигиена не важи, ако са те учили от малък, че петък вечер е ден за баня, няма как да отгледаш перфектни чистофайници, които не пестят стотинки от вода и миещи препарати).
И понеже на 10 ноември 1989 година тиранията на комунизма свърши, дълго спотаяваната омраза към неговите порядки изби (освен във всичко друго) в революционна омая всичко да е свинщина и гнус. Оправдания? „Няма пари, комунистите окрадоха държавата?“, „Няма те на мен да ми казват къде да си хвърлям боклука, в Германия какви заплати вземат, тук ми се подиграват на 25-то число“, „За кво й плащам данъци на таз община, да чисти и да не мърка!“, „Сякаш аз я съсипах тая държава с моя боклук, хвърлен на улицата“... И ако мислите, че всичко написано дотук е мисловна плява, безсмислени дрънканици и преливане от глагол в съществително, значи наистина имаме проблем. Защото да си беден (вижте пак онова по-горе, за цената на сапуна и водата) не ти помага за самоуважението, а просто си ходиш въшлив. И около теб е леш.
Случка от съсем скоро. На път за работа рано сутрин видях как много възрастна жена с найлонова торбичка в ръка, пълна с боклуци, се огледа предпазливо и я изджаска в градинката край пътя, където цъфтяха диви рози. В трендафила, ей така направо. Първото, което ми дойде наум – извадих телефона от джоба, престорих се, че снимам отблизо и изсъсках, че ще я пусна „в интернет, да ви видят всички как си хвърляте боклука в розите!“ Ще ви спестя всичко, което чух в отговор, не сме сайт за псувни и мръсотии. Ето лайт версията: „Възрастна и больна жена, не мога да стигна до казана, мен ли намери да снимаш, простак! Шестин лева ми е пенсията, не ма питаш как я карам, нали?“
Потресен тръгнах, с мерак да я забравя веднага. Но жестокостта ми се сломи веднага. Та това е неизлечимо. И така ще си отидем. Описано е даже и от любимите класици, в които (уж) се кълнем:
„О-хо, в главата
почешеш ли се най-на еднъжки,
пари да падат наместо въшки!“
„На нивата“ – Пейо Яворов.
