Производителите на череши в Бургаски регион се сблъскват с сериозни трудности. След като предходната година голяма част от тях останаха без реколта заради неблагоприятни климатични условия, този сезон дърветата са отрупани с плод. Въпреки това началото на кампанията по беритбата се измести с около десет дни заради продължителни дъждове. Основният проблем обаче се оказват много ниските изкупни цени, които търговците предлагат, и това вече кара редица стопани да обмислят дори изоставяне на насажденията си, съобщава NOVA.
Сред засегнатите е Рамадан Нуретин от айтоското село Карагеоргиево, който се занимава с овощарство повече от две десетилетия. Той стопанисва около 110 декара черешови насаждения, създадени преди около десет години, като основно отглежда традиционни сортове като Ван, Бинг и Ламберт. За разлика от миналия сезон, когато измръзване и градушки почти унищожиха продукцията, тази година дърветата са пълни с плод. Въпреки това най-големите затруднения идват именно при прибирането и реализацията на реколтата.
Изкупните цени в момента са между приблизително 0,85 и 1 евро за килограм, което поставя производителите в тежка ситуация. Разходите за набиране на работна ръка обаче са значително високи – около 0,35–0,40 евро за килограм само за беритбата. Така приходите и разходите почти се изравняват, а понякога дори разходната част надхвърля постъпленията.
По думите на овощаря положението в сектора се влошава постепенно с всяка изминала година. Той посочва, че все повече градини остават необработвани, тъй като цените на торове и препарати за растителна защита растат заради инфлацията, докато изкупните стойности на продукцията не са се променили съществено от десетилетия. Според него през предходната година черешите са се изкупували около 1,60 лева за килограм, а нивата в момента са сходни или дори по-ниски.
Разликата между цената на полето и тази в търговската мрежа също е значителна. В магазините череши от България, Гърция или Турция се продават за около 4–5 евро на килограм, докато производителите получават многократно по-малко. Това създава усещане за сериозна несправедливост сред земеделците.
Именно тази икономическа несигурност кара все повече стопани да се отказват от дейността си. Самият Рамадан признава, че е обмислял да прекрати производството, но засега го спира вложеният труд на семейството му и емоционалната връзка с насажденията. Въпреки това той не изключва в бъдеще част от градините да бъдат изоставени, ако ситуацията с цените не се промени.
