Черноморският регион може да се окаже сред най-силно засегнатите от климатичното затопляне, като до около 2070 г. средните температури там е възможно да се повишат с до 4°C. Според турски учени, цитирани от Анадолската агенция, това сериозно ще увеличи честотата и интензивността на екстремните метеорологични явления.
Баръш Йонол от Факултета по аеронавтика към Истанбулския технически университет обяснява, че по-топлата атмосфера задържа повече влага, което е предпоставка за по-силни и обилни валежи.
Изследването, в което участват Йонол, докторантът Мехмет Баръш Келебек и учената Фулден Батибениз от Университета в Берн, разглежда климатични сценарии с високи емисии на парникови газове. Анализът сравнява климатичните условия между периодите 2005–2014 г. и 2061–2070 г.
В рамките на двугодишното проучване са оценени краткосрочни климатични промени, включително екстремни валежи, горещи вълни, намаляване на снежната покривка и сезонни изменения в дъждовете в Черноморския басейн, района на Мраморно море, части от Егейска Турция, както и в Централен и Северен Източен Анадол.
Резултатите показват, че през зимата температурите могат да се повишат с 2 до 4°C, през пролетта – около 2,5°C, през лятото – приблизително 3°C, а през есента – между 1,5 и 2,5°C.
Най-силен ръст се очаква в Източен Анадол, където в отделни райони температурите през март могат да скочат с до 7°C.
Един от най-осезаемите ефекти ще бъде значителното удължаване на горещите вълни. Ако в момента те траят общо около 5–10 дни годишно, в бъдеще могат да достигнат до 50–55 дни.
Снежната покривка също се очаква да намалее – приблизително с 20% през пролетния сезон, а в планинските райони максималната ѝ височина може да спадне от около 125 см до 80 см.
Проучването очертава и повишен риск от едновременно засушаване и наводнения. Прогнозите сочат, че летните валежи в Мраморния регион и западното Черноморие могат да намалеят с над 50%, докато през зимата в някои райони се очаква увеличение до 20%.
Като особено уязвими „горещи точки“ за екстремни климатични събития се посочват източното черноморско крайбрежие, части от Грузия и Румъния, както и района на Истанбул и Мраморно море. В Истанбул се прогнозира, че максималните дневни валежи могат да нараснат от около 210 мм до приблизително 437 мм.
Йонол отбелязва, че климатичните промени ще се ускорят особено след 40-те години на XXI век. Той подчертава, че Черно море се затопля по-бързо от много други морски региони заради своя полузатворен характер, като в някои зони повишението достига 0,5–1°C на десетилетие.
Температурата на морската повърхност през лятото вече е нараснала от 25–26°C до около 29–30°C, което засилва изпарението и влагосъдържанието в атмосферата. Това от своя страна може да доведе до увеличение на валежите с 30–40% при глобално затопляне от 2°C.
Според учените справянето с климатичните промени изисква не само ограничаване на емисиите, но и сериозни мерки за адаптация – в инфраструктурата, градското развитие, земеделието и управлението на водните ресурси.
„Атмосферата не познава граници. Действията на една държава не са достатъчни сами по себе си, но на местно ниво има много, което може да се направи. Времето за отлагане на адаптационните политики вече е изчерпано“, подчертава Йонол.
