На 3 септември Православната църква почита паметта на свещеномъченик Антим Никомидийски. Роден в древания град Никомидия, той още от детство се отличава със смирение и силна вяра. В един от най-тежките периоди за християните, белязан от жестоки гонения, той поема управлението на Никомидийската епархия. Изправен пред мъчителите си, епископът категорично отказва да се отрече от убежденията си и през 303 година е посечен с меч.
На днешния ден имен ден празнуват всички, носещи името Антим. Значението му произлиза от гръцката дума „anthos“ и се превежда като „цъфтящ“ или „разцъфнал“, символизирайки духовен разцвет, красота и жизненост. Женската форма Антима е изключително рядка, а самата мъжка форма днес се възприема като архаична и не попада сред най-популярните имена в България, но носи дълбока символика.
Името заема изключително важно място и в българската история. Най-яркият му носител у нас е Екзарх Антим I – първият български екзарх, председател на Учредителното събрание и стожер на българщината, възпян в творчеството на Иван Вазов. Паметта му е увековечена в редица училища, улици и населени места като село Антимово, а паметта на светеца мъченик се почита от цялата православна общност.
