На 7 май Православната църква почита паметта на Свети Акакий, римски офицер, който в епохата на гоненията срещу християните избира пътя на вярата пред сигурността на високия си пост. Неговата история е символ на непоколебима духовна сила и победа над страха. Въпреки жестоките изпитания, на които е подложен, Свети Акакий остава верен на убежденията си, оставяйки след себе си пример за морален триумф, който се помни и до днес.
В българския народен календар този ден е тясно свързан с култа към водата и нейната пречистваща мощ. Според старата традиция рано сутрин се налива вода, която се оставя на открито, за да поеме първите слънчеви лъчи. Вярва се, че до обед тази вода се „зарежда“ със специална лечебна енергия, която носи здраве и сила. Хората я използват за измиване и пиене, вярвайки в нейната способност да пречиства тялото и душата.
Освен грижата за физическото здраве, празникът изисква и строга духовна хигиена. Традицията забранява лошите думи, кавгите и проявите на гняв, като се поставя акцент върху смирението и помощта към ближния. На този ден се вярва, че отказът да се помогне на нуждаещ се е голям грях. Същевременно природата също дава своите знаци – високите облаци и появата на първите лястовици се приемат като сигурно предзнаменование за настъпването на трайно и хубаво време.
