България се превръща в една от страните с най-скъпа електроенергия в Европа, а това вече води до загуба на пазари, по-ниска конкурентоспособност и нов натиск върху инфлацията. За това предупреди председателят на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев на пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели.
Цени над европейските нива
По думите му данните за 2025 г. и началото на 2026 г. показват, че средната цена на пазара „Ден напред“ у нас е достигнала 107 евро за мегаватчас. Само Италия, Румъния и Унгария отчитат малко по-високи стойности, докато българската цена е с около 20% над тази в Германия, със 70% над Франция и Испания и пет–шест пъти по-висока от скандинавските държави.
„Това е убийствено за икономиката. Всяко поскъпване на тока автоматично оскъпява продукцията, прави ни неконкурентни и в крайна сметка се плаща от цялото общество“, заяви Домусчиев.
Бизнесът настоява да продължи компенсаторният механизъм за високите цени на електроенергията и да се създадат условия за дългосрочни договори за енергоинтензивните предприятия. Работодателите подкрепят зеления преход, но според тях той трябва да се реализира плавно и технологично възможно, а не чрез „директиви от днес за утре“.
Приоритет – икономическа стабилност
Ротационният председател на АОРБ за 2026 г. и ръководител на Българска стопанска камара Добри Митрев посочи, че основната цел на работодателските организации остава макроикономическата и данъчната стабилност.
„Политическата несигурност спира растежа и инвестициите. Необходими са предвидими правила и придържане към фискалната дисциплина“, каза той и предупреди срещу опити за увеличение на данъци и осигуровки.
Сред ключовите задачи пред бизнеса са още изваждането на България от „сивия списък“ за пране на пари, ускорено членство в ОИСР и запазване на пазарните принципи в енергетиката.
Искания към държавата
Работодателските организации настояват за:
пълна либерализация на енергийния пазар с целева подкрепа само за енергийно бедните;
инвестиции в нови мощности при конкурентна среда;
масово внедряване на системи за съхранение на енергия и ВЕИ за собствено потребление;
намаляване на административната тежест чрез реално електронно управление;
ориентиране на образованието към нуждите на пазара и разширяване на дуалното обучение;
улеснен достъп на работна сила от трети страни.
От Асоциация на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата допълниха, че е необходимо ограничаване на преразпределението през бюджета, реално програмно бюджетиране и реформа в социалната и здравната система.
АОБР обединява четирите национално представителни работодателски организации, а предприятията им осигуряват над 80% от заетостта и повече от 85% от брутната добавена стойност в страната.
