Автор: Соня Кехлибарева
След построяване на пристанището и тържественото му откриване от цар Фердинанд през 1903 год. дало възможност влаковите композиции вече да спира до митницата. Нямало перони и пътниците били принудени при лошо време да скачат направо в калта, а през зимата - в преспите. Старата гара останала много далече от обособената централна част. Разрастването на града, увеличаването на пътниците и товарните превози налагало построяването на нова железопътна гара. През 1888 год населението на Бургас било 5 749 души, а през 1901 нараснало на 11 738 жители.
Директорът на Български държавни железници Стоимен Сарафов обявил предприемачески търг за нова гара, спечелен от софийските архитекти Кирил Маричков (по онова време заместник- кмет по градоустройството на София) и арх. Никола Костов. И двамата завършили архитектурния факултет на Политехническия университет в Карлсруе, Германия. Те изработили проект за приемно здание на ж.п. гарите в Бургас и Варна. Двете сгради са с едно и също функционално и архитектурно решение и действително се различават само в някои детайли.
На снимката: Архитектурният проект на новата гара Бургас подписан от арх. Никола Костов-януари 1909
През 1904 год. е изготвен напълно проектът за нова гара в Бургас, която по план трябвало да се строи до новото пристанище. Създателите са мислили мащабно и проектирали сграда, която става входна врата на Бургас, визитка и емблема, успешно съчетала стила “модерн” с елементи на барока и сецесиона. Проектът на гарата бил във формата на буквата Г, като главният вход се намирал към дългата страна, а изходът - от късата. Към пероните били ориентирани помещенията на жп службите. Часовниковата кула, сводестите куполи, архитектурните детайли и украсите създават цялостния внушителен облик.
Утвърден бил бюджет на общината и предвиден кредит от 200 000 лв. Бургазлии със задоволство узнали, че сградата “ще бъде една от най-модерните и последна дума на архитектурното изкуство” и най-важното, че ще бъде по-голяма от софийската гара. Тя се строяла точно там, откъдето започвала улица “Александровска”, така че пристигналите гости на града можели със самото слизане от влака веднага да стъпят на централната бургаска улица.
Строежът трябвало да започне през 1906 год., но поради трудности при отчуждаването на терените и разчистването им от постройки, се забавя до 16 юни 1908 г. Тогава е поставен "първият камък в основи". Бургаският обект се ръководел от арх. Никола Костов. Предприемач за строежа бил Г. Геров, а изпълнител - майстор Пандо Апостолов.
На снимката: Изкопът на бъдещата гара- 1908 г.
Поради финансови затруднения и спорове между предприемачите и държавата, строежът се проточил. През 1911 год. се е сключил нов контракт с “Петър Николов и син”, с държавен надзирател Константин Пантофчиев. Трите войни отново спрели строежа на гарата и едва на 1 април 1922 год. той е възстановен. Работата била възложена на предприемача Младен Димитров с технически ръководител бургаския арх. Светослав Славов. Започнало изграждането на масивната конструкция. Сутеренът се вдигнал с каменна зидария, чиято лицева част била от гранит доставен от кариерата “Монопетра”. Подовите конструкции били от железни греди, стоманобетон, гредоред за втория етаж, а мозайки, мозаечни плочи и дюшеме ги покривали отгоре. Покривът, обшит с ламарина, давал сигурна гаранция против дъждове и снегове.
На 15 август 1923 год. е открита новата гара-пристанище. Службата, която от 18 години се помещавала във “временна” барака, била настанена в довършеното източното крило. Така гарата влиза в експлоатация като пътническа и влакообразуваща с един перон и един коловоз. Първият началник е Антон Якомакиев, а обслужващият персонал бил от около 116 души. Продължил строежът на западното крило на гарата, за да се настанят всички служби. В желанието си да улесни пътниците от Бургас при снабдяването им с билети, началникът на гарата наредил продажбата на пътнически билети да става по всяко присъствено време и един ден преди тръгването на влака. Това се предприело с цел да се избегне натрупването на хора пред билетното гише, преди тръгването на влака, което често ставало причина някои пътници да остават без билет и да пропускат влака.
Като една модерна и съвременна гара в нея имало и бюфет-ресторант с кухня и бързо обслужване. За да се нахранят пътниците спокойно, управата на ресторанта въвела една екстра: клиентите да купуват билети от управителя на ресторанта.
Постепенно се оформил цялостният вид на гарата. Разчистили в района старите дървени постройки на рибарниците и почти срутеното здание на старата митница. През 1926 година започнало павирането на гаровия площад и улиците около пристанището и митницата, а с това завършило цялостното изграждане на Бургаската гара. На 27 август 1927 г. официално е открита
.jpeg)
На снимката: Гара Бургас 1928 г.
Царският павилион
В миналото големите и представителни гари в България са разполагали със специално обособени приемни помещения наречени „Царски павилиони“. Те са били предназначени за посрещането на владетеля и неговото семейство, както и пътуващи министри и високопоставени чуждестранни делегации. Помещения за такъв павилион също били отбелязан в архитектурния план. Мястото му било в края на западното крило на Централна гара в Бургас. Създаден специално за посрещане на монарха, депутати и чуждестранни дипломати пристигащи в морския град.
Пространството е проектирано в изящния дух на сецесиона ( Art Nouyveau) и необарока, съчетавайки аристократичната тържественост на цялостната визия на гарата.Стените и тавана на павилиона са украсени с богати и детайлни гипсови орнаменти и профили, характерни за европейския модерн от началото на ХХ век. Таванът се отличава с касетирана декорация, която придава обем на помещенията. Коридорът и стаите са декорирани с високотаблена облицовка и заедно с тежките врати са изработени от масивен дъб. Коридор разделя кабинет- приемна и помещенията за почивка, където трябвало да отсяда цар Борис III при посещението си в Бургас. Входът е бил директно от перона, а дискретен изход е извеждал височайшия гост към града. Обзавеждането с мебели били съобразени с помещенията.
След 1947 г. Царският павилион е бил закрит. В помещенията са настанен началник гарата и служители. Мебелите са изхвърлени на тавана и послужили за разпалки на настанените там работнически семейства. Единствено оцелели от онова време е едно масивно огледало и полилеите. Днес в тези помещения са настанен началник гарата и ж.п. служители.
На снимката: Полилея в Царския павилион
Реконструкция и реставрация на гарата
През годините гарата претърпява редица преустройства: строеж на козирки и изграждане на нови перони, подобряване на нейната функционалност в техническо и естетическо отношение. През 1998-1999 г. е предприет ремонт, реставрацията на фасадата и фоайето, като архитекти и строители се съобразяват с изискването да се съхрани уникалния характер на сградата. Проектантският колектив, освен арх. Людмила Кьосева, която ръководи ремонтно-реставрационните работи, включва архитектите Петко Йовчев и Събин Попов, а също и художника Никола Станчев.
Намерен е оригиналният план на гарата и по него започва възстановката. В самото начало арх. Кьосева установява, че голяма част от автентичните елементи от интериора и екстериора не са изпълнени по време на първоначалното строителство и използва момента да ги допълни. Реставрацията и консервацията на интериора засяга касетираните тавани на фоайето, тавана в ресторанта, кафенето, дървените обшивки на входното фоайе, касите, обновени са подовите настилки, коридорите, стълбищата. Реорганизирани са ресторантът и кафе-аперитивът, щандовете за закуски, вестници и книги и др. Използвани са най-съвременни и високо качествени материали.
През юли 2014 г. стартира мащабната рехабилитация на Централна гара Бургас с договор за над 9,5 млн. лв. Проектът обхваща пълно обновяване на приемната сграда с площ 5755 кв.м, реставрация на уникалната ѝ фасада и вътрешни детайли, както и рехабилитация на пероните и прилежащата инфраструктура.
Гарата е една атрактивната забележителност на Бургас. Тя е архитектурен бисер, обявен за паметник на културата и трябва да бъде запазена като такъв - за гордост на бургазлии и радост на гостите на града.
През 2027 г. тя ще отбележи своето столетие.
