На 11 май Православната църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, създатели на първата славянска азбука – глаголицата. Макар 24 май да е утвърден като светски Ден на българската просвета и култура, 11 май остава датата, на която се отдава църковна почит към мисионерското дело на братята. Те са канонизирани заради превода и популяризирането на Библията на старославянски език, а огромното им значение за целия континент е признато и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за съпокровители на Европа.
Историческите корени на празника датират още от XII век, но неговото мащабно гражданско значение се оформя по време на Българското възраждане. Първото организирано честване е инициирано от Найден Геров през 1851 г. в епархийското училище в Пловдив. В годините на национално въздигане този ден се превръща в мощен израз на стремежа на българите към духовна и политическа независимост, като постепенно започва да се отбелязва редовно в ключови градове като Цариград, Шумен и Лом.
Днес празникът носи и личен характер за много българи, тъй като на този ден имен ден празнуват хората с имена като Кирил, Методи, Кирана, Кераца и техните производни. Традицията свързва древното минало на ръкописните книги със съвременната почит към знанието, превръщайки 11 май в ден на национално самочувствие и културна приемственост. Честването на двамата свети братя остава един от най-светлите символи на славянската идентичност и християнските ценности.
