Лекар специалист по гръбначна хирургия беше осъден да изплати 300 000 лева обезщетение на пациент, останал парализиран след оперативна намеса. Съдебният спор обаче не установява допусната медицинска грешка по време на самата операция, а сериозни пропуски при осигуряването на информирано съгласие. Според съда, когато пациентът не е получил пълна и разбираема информация за всички съществени рискове, негативните последици от реализирането на такъв риск остават за сметка на лекуващия лекар, пише "Сега".
Това следва от решение на Софийския апелативен съд, постановено през миналата седмица. Съставът на съда потвърждава изцяло изводите на първоинстанционния съд, като отхвърля претенциите за неправилно извършена операция, но приема отговорност за нарушения, свързани с процедурата по информиране на пациента.
Случаят касае младеж, обозначен с инициали К. А., който през 2016 г. претърпява планова операция на гръбначния стълб на 17-годишна възраст. По време на интервенцията са поставени импланти. Веднага след събуждането от анестезията се установява, че пациентът е изгубил двигателните функции на долните крайници. Последващите медицински изследвания показват, че причината е спинален инсулт – рядко, но познато усложнение, свързано с определени хирургични рискове.
Назначените по делото съдебно-медицински експертизи категорично изключват наличие на техническа грешка от страна на хирурга. Специалистите заключават, че оперативната намеса е извършена в съответствие с медицинските правила и стандарти. Според вещите лица спиналният инсулт най-вероятно е резултат от съчетание на фактори като значителна кръвозагуба, продължителност на операцията, специфичното положение на пациента по време на интервенцията и манипулациите върху гръбначния стълб. Експертите изрично посочват, че поставените фиксиращи винтове не са причинили парализата.
Въпреки липсата на лекарска грешка при извършването на операцията, съдът приема, че хирургът носи гражданска отговорност заради нарушения при получаването на информирано съгласие. Към момента на операцията пациентът е бил непълнолетен, поради което законът изисква писмено съгласие както от него, така и от негов родител или законен представител.
Съдът установява, че непосредствено преди интервенцията не е било налице валидно оформено съгласие. Документите, свързани с хоспитализацията и анестезията, са подписани единствено от майката, без подпис на самия пациент. Съществувал е подписан от непълнолетния формуляр за информирано съгласие, но той е бил изготвен около месец по-рано и е касаел предходно планирана, впоследствие отложена операция.
В медицинската документация е било отбелязано общо предупреждение, че съществува риск от съдово-нервни увреждания с различна тежест. Според съда подобно общо описание не изпълнява нормативните изисквания. При планови операции законът и медицинските стандарти изискват извършване на индивидуална оценка на оперативния риск, включваща конкретните фактори, които могат да повишат вероятността от усложнения, както и предвидените превантивни мерки. Такава оценка следва да бъде изготвена писмено след обсъждане от лекарски колегиум.
По делото липсват доказателства за подобно обсъждане и за предоставяне на подробна информация относно конкретните рискове, тяхната честота и възможните тежки последици. Според съда не може да се приеме, че пациентът и неговата майка са били надлежно информирани, нито че са дали валидно и осъзнато съгласие след получаване на такава информация.
Поради тази причина съдът приема, че рискът от настъпилото усложнение не е бил прехвърлен върху пациента. Ако младежът и неговият родител бяха получили пълна информация за възможните последици, те биха могли да изберат да не се подлагат на операцията. На това основание лекарят е осъден да заплати обезщетение от 300 000 лева, заедно със законната лихва, начислявана от 8 ноември 2016 г.
Предвид продължителността на съдебния процес, започнал още през 2017 г., размерът на натрупаната лихва вече надхвърля главницата и достига над 320 000 лева.
Решението на апелативната инстанция не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Адвокат Мария Шаркова, представлявала пострадалия пациент, коментира случая като пореден пример за значението на информираното съгласие в медицинската практика. По думите ѝ пациентите трябва да получават персонализирана информация за рисковете, произтичащи именно от тяхното състояние и предстоящата конкретна интервенция, а не общи и формални предупреждения. Тя подчертава още, че при хирургични операции тази информация следва да бъде предоставена след извършване на оценка на оперативния риск, а не значително време преди процедурата. При непълнолетни лица информираното съгласие трябва да бъде изразено едновременно от пациента и неговия родител, като и двамата следва да бъдат надлежно уведомени.
Според адвокат Шаркова основната причина делото да продължи толкова дълго е била трудността при намирането на подходящи вещи лица и изготвянето на необходимите експертни заключения. Именно продължителността на производството е довела и до значителния размер на начислените лихви.
