Европейската шампионка от Хелзинки 2012 Ивет Лалова публикува обръщение към атлетическата общност, в което обявява, че не желае да бъде „допълнително назначавана“ в управителния съвет на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА).
Такова намерение бе обявено публично от новоизбрания президент на БФЛА Георги Павлов, който предложи Лалова за член на управата. На Общото събрание тя бе номинирана от опозиционните клубове, но получи едва 55 гласа от над 120 присъстващи делегати.
Най-малка подкрепа сред новите членове на управителния съвет имаше Даниел Дуков – 57 гласа. По-висок резултат регистрираха Георги Павлов (100), д-р Валентин Димитров (98), Григор Гутев (85), Илия Николов (72) и Борислав Трифонов (69). След обявяването на резултата Лалова незабавно напусна залата.
Днес участничката на пет Олимпийски игри за първи път коментира ситуацията във Facebook. В изявлението си тя намеква за подчинителната роля на Георги Павлов спрямо неговия „ментор“ Добромир Карамаринов – бивш председател на БФЛА и настоящ президент на Европейската атлетическа федерация.
Eто какво написа Лалова по темата:
"Винаги съм вярвала, че леката атлетика принадлежи на атлетите.
Това, което се случи по време на Общото събрание за избор на ново ръководство на Българската федерация по лека атлетика, беше неприятна изненада. Моята независима кандидатура за представител на състезателите в Управителния съвет беше отхвърлена в една игра на противопоставяния между лагери, към които нямам никакво отношение. Зная, че намеренията на онези, които само часове преди събранието разпространиха моето име като кандидат, бяха добри, и искрено ги ценя. Но обстоятелствата, при които това се случи – довели до отхвърлянето на кандидатурата ми от мнозинството клубове – показаха колко трудно понякога е да се преодолеят предразсъдъци и погрешни тълкувания, когато човек реши свободно и убедено да се включи в промяната.
Мога с пълно спокойствие да заявя, че случилото се на събранието по никакъв начин не отразява топлината, уважението и обичта, които винаги получавам от хората в основата на лекоатлетическото движение в България — още повече в този момент. Това ме окуражава и ми дава сили да продължа битката, за да може гласът на атлетите да заеме своето заслужено място в управленските органи на федерацията.
Съжалявам, но не мога да приема поканата на новоизбрания президент Георги Павлов да стана част от Управителния съвет след евентуална бъдеща промяна в устава.
Мнозинството от представителите на клубовете, поддавайки се на вредни противопоставяния, ясно изразиха своята воля, като ми отказаха правото да бъда пряко избрана в съвета. В светлината на това решение не бих могла да приема като „жест на добра воля“ едно последващо включване по инициатива на човек, който чрез своя „ментор“ е допринесъл за оформянето на тази воля. Това би било единствено опит за неумела поправка на акт, който – независимо от моето име – не прави чест на българската лека атлетика. Истинското доверие, уважаеми господин Президент, не се назначава. То се гласува.
Навсякъде по света, където леката атлетика ме е отвеждала, съм виждала, че успешните федерации отдавна включват в управлението си хората, които са издигнали името на страната си на международната сцена. Те ценят техния опит като мост между миналото и бъдещето — като гаранция за морал, прозрачност и визия.
Благодаря все пак за поканата — още повече защото присъствието на жени в управленските структури на федерацията е било изключение в отделни периоди и липсва напълно в последните 20 години. Това само подчертава колко наложителна е промяната и колко важно е равенството между половете да бъде реалност, а не само принцип на хартия — така, както го изискват и утвърждават Световната атлетика (World Athletics).
За мен случилото се не е поражение, а потвърждение, че пътят към по-силна, по-модерна и наистина ориентирана към нуждите на атлетите федерация минава през ново поколение лидери и чрез истинския глас на състезателите.
Пожелавам на всички избрани успешна и ползотворна работа през следващите пет години.
Аз ще продължа да подкрепям и защитавам атлетите навсякъде, където мога — не от заседателна зала, а от сърце."
