През летните горещини настройката на климатика се превръща в баланс между два често противоречащи си фактора: личния комфорт и разхода на електроенергия. Именно температурата, на която работи уредът, е един от най-важните елементи, които определят колко ще платим в края на месеца, но и как ще се чувстваме у дома. Според насоките за енергийна ефективност на U.S. Department of Energy, всяко повишаване на температурата на климатика с 1°C може да доведе до осезаемо намаляване на разхода за охлаждане, особено при продължителна работа в горещи дни.
От гледна точка на термичния комфорт, изследванията на стандарта ASHRAE 55, разработен от ASHRAE, показват, че повечето хора се чувстват комфортно в диапазон приблизително между 23°C и 26°C при нормална влажност и лека въздушна циркулация. Това означава, че прекаленото охлаждане под тези стойности не само увеличава консумацията на енергия, но често не носи реално допълнително удобство, а дори може да създаде дискомфорт при излизане навън, където температурите са значително по-високи.
От здравна гледна точка World Health Organization подчертава, че при горещи вълни е важно да се поддържа вътрешна среда, която предпазва организма от прегряване, особено при уязвими групи като възрастни хора и деца. В същото време организацията не препоръчва прекомерно охлаждане, а по-скоро стабилна, умерена температура, съчетана с добра хидратация и ограничаване на директното излагане на топлина.
Практическият извод от тези насоки е, че най-често оптималната настройка на климатика през лятото е около 24°C до 26°C. Този диапазон обикновено осигурява добър баланс между комфорт и икономия, особено ако жилището има добра изолация и се използват допълнителни мерки като щори или засенчване на прозорците. Допълнително, според препоръките за енергийна ефективност на U.S. Department of Energy, използването на програмируем термостат или режим за автоматично управление може да намали ненужната работа на климатика, когато няма хора у дома.
В крайна сметка идеалната температура не е фиксирано число, а диапазон, който зависи от индивидуалната чувствителност към топлина, влажността и ефективността на самата сграда. Въпреки това научните и институционални препоръки съвпадат в една основна посока: умереното охлаждане около средата на 20-те градуси е най-добрият компромис между комфорт, здраве и разумно потребление на електроенергия.
