Автор: Венелин Костадинов
Скандалът в Бургас, при който жени са били тайно заснети по време на интимни процедури, е част от страховита глобална тенденция на нарушения на личното пространство чрез технологии за скрито наблюдение. В последните дни стана ясно, че подобни случаи има на други места в България, но всъщност явлението вече е добре познато на много други държави.
Подобни скандали през последните години са документирани в редица държави, включително Южна Корея, Китай, Великобритания и други, което подчертават нуждата от по-строги закони, по-ефективно правоприлагане и по-голяма информираност на обществото за дигиталната безопасност и правата на личността.
Може би най-фрапиращият е случаят от Южна Корея в края на миналата година. Тогава арестуваха четирима души, които са хакнали над 120 000 уеб-свързани камери в домове и бизнеси, включително студия, клиники и частни домове. След това те са откраднали видеозаписи и продавали съдържание със сексуален характер на чуждестранен сайт. Този случай е описан като част от по-широкия дигитален проблем със „spycam“ камерите и уязвимите устройства, които често имат слаба защита.
Властите в Южна Корея призоваха потребителите да засилят паролите и защитата на своите устройства, тъй като уязвимостите правят IP камерите лесна мишена.
В Китай също имаше случаи, в които онлайн групи в платформата Telegram, макар и блокирана в страната, споделяха сексуално експлицитни изображения на жени, заснети без тяхното съгласие, включително с използване на скрити камери в публични и частни места. Тези групи, наричани в някои медийни публикации „MaskPark Treehole Forum“, са имали над 100 000 участници, които са обменяли подобни видеа и изображения. Това предизвика обществено възмущение и критики към съществуващата законодателна рамка, която според експертите не третира подобните нарушения като тежки престъпления срещу неприкосновеността на личния живот.
В Шотландия през 2025 г. съд в Глазгоу осъди лекар (анестезиолог), който инсталирал скрити камери в нает от него имот, включително в стаята, предоставяна на гости чрез Airbnb. Камерите били открити в предмети като освежители за въздух и детектори за дим, и записвали хора в интимни ситуации без тяхното знание или съгласие. В крайна сметка докторът е осъден на 18 месеца лишаване от свобода за „voyeurism“ (тайно наблюдение) след доказани над две дузини случая.
През септември 2018 г. в Пакистан е арестуван собственик на козметичен салон, след като полицията откри, че той е инсталирал скрити камери в тоалетни и помещенията на салона, за да записва видеа на свои клиентки без тяхното знание. Тук схемата е по-различна, тъй като според полицията той е изнудвал жени, използвайки видеата и заплашвайки ги, че ще ги публикува онлайн. В крайна сметка той е задържан, след като една от жертвите е подала сигнал и предала на полицията записано съдържание, което е било намерено на неговия мобилен телефон, свързан с камерата.
Въпреки, че случаите са различни, те показват, че проблемът с личното пространство през последните години става все по-осезаем. Често за разпространението на подобни видеа изобщо не се разбира, тъй като това става чрез платени порносайтове, закрити форуми и чат групи в приложения като Telegram, WhatsApp или Discord. Освен това, част от материалите понякога циркулират в неофициални peer‑to‑peer мрежи или физическа обмяна на файлове, което ги прави трудно проследими. Проблемът в такива случаи е, че дори да бъдат премахнати от властите от първоначалните сайтове, те обикновено продължават да се появяват периодично в различни канали.
Тези практики показват, че нарушаването на личната неприкосновеност е глобално явление, което засяга милиони хора по света. Дигиталните технологии улесняват както заснемането, така и разпространението на такива видеа, което прави жертвите практически уязвими в ситуации, в които не подозират. Всичко това налага необходимостта от по-строга регулация, информираност и активни мерки за защита на личните данни, за да може случаи като този в Бургас да бъдат избегнати.
