Автор: Соня Кехлибарева
Възникнал като временно рибарско селище и център на неголям търговски обмен, до края на 18 век, Бургас е бил незначителен полис. Независимо от това Бургаския залив е бил притегателен център за чуждестранните търговци, дипломати и агенти с възможността за разкриване на голямо пристанище.
Като един истински морски град, развиващ се след Освобождението 1878 год. Бургас е имал нужда от пристанище, което да посреща големи търговски кораби. Старият пристан бил уязвим от бурите, а петте дървени скели не можели да обслужват нарастналия товарооборот. Ежедневно започнали да пристигат от цяла Южна България до 2 000 каруци натоварени със зърнени храни. Липсвала митница, истински масивни складови помещения. Назрял въпроса за построяване на модерно пристанище.
Един интересен епизод е свързан с избора на мястото на бургаското пристанище. Той става до голяма степен причина Бургас, вместо да обхване като пръстен крайбрежието на залива, да се отдалечи малко или много от морето по посока на езерата и да се застрои в друга посока.
Още в началото при подготвяне на проектантските работи се сблъскват две тези - едната пристанището да се построи непосредствено до Бургас, а другата да се изнесе при Рибарския пристан - Ченгене скеле. Главният аргумент за втората теза, че там вече е имало естествено пристанище, което след разширяването може да стане десеторно по-голямо от това, което ще се построи до Бургас.
Българското правителство се обръща за консултации към престижни европейски строителни инженери, които подкрепят идеята пристанището да е извън града. Бургаската общественост обаче се разтревожила, че при Ченгене скеле ще израсне нов град с нови административни и търговски сгради обслужващи новото пристанище и Бургас ще западне. За да спечелят правителството на своя страна и да го откажат от проекта Ченгене скеле, бургазлии съставят инициативен комитет, в който важна роля играе бургаския народен представител К. Попов. Той организира лов по височините на залива, на който присъства лично министър председателя Стефан Стамболов, заедно с още няколко министри. По време на лова - излет на височайшите гости били посочени “ неудобствата” на този проект.
Връзката на Стефан Стамболов с Бургас не е само морална. Навремето, в качеството си на адвокат печели няколко важни процеса и връзките си като народен представител, му позволяват да купи земи от изселващите се богати турци край морския град. Така той успява срещу 72 хил. златни лева да стане собственик на чифлика Архиянли (днeшнато с. Твърдица) на обща площ 30 000 декара. След този лов лично Стамболов е спечелен за каузата на инициативния комитет и скоро след неговото отпътуване в Бургас пристига комисия, която да направи нови проверки и измервания. Така окончателното място на бургаското пристанище е определено: да се построи до Бургас.
на снимката: Старият пристан с дървените скели 1893 г.
След два развалени търга, единият декември 1893 год. на французина Лион Гийо, а другия през януари 1894 год. на белгийската фирма "Кас и Ликенс", правителството решава да покани главния инженер на Марсилското пристанище Адолф Жерар. Изборът не е случаен, като се има в предвид богатия опит на г-н Жерар, работил по проекти на пристанищата в Констанца (Румъния), Монтевидео (Уругвай), Буенос Айрес (Аржентина) и представител на Франция в изграждането на Панамския канал. На 11 юни 1894 год. той представя своя проект, по който започва строителството на пристанището под наблюдението на Хидравличното бюро, съставено само от български инженери.
По плана са предвидени два вълнолома, които да ограждат пристанището и да го защищават от морските вълни от изток, както и от ледените блокове, които идват зимата от Мандренското езеро.
на снимката: Водолази при строежа на бургаското пристанище
Пясъкът за строителството на пристанището се дълбае от морския бряг на южния край на залива и се пренася с платноходки. Камъните са докарани от Кара баир и от Атия. Дяланите камъни за кейовете стени са доставени от сиенитните каменоломни от пловдивските тепета. Бетонните блокове за кея и вълнолома са отливани в района на Морската градина, където са оставяни да престоят 75 дни, за да може специалния разтвор да се превърне в неразтворим във водата. Потапянето на блоковете е ставало със специално пригодени за целта големи лодки. Водолаз, съоръжен със скафандър, изравнявал дъното и освобождавал спуснатите блокове от веригите.
През 1899 год., четири години преди официалното откриване на бургаското пристанище, светва бургаския фар.
На 18 май 1903 г. в 9 часа сутринта Негово Царско Височество Княз Фердинанд, придружен от военна свита, се качил на военния кораб “Надежда” в залива Порос, за да акостира на новия бургаски кей. За този исторически факт в Бургаския залив са доплавали “Ксения” от Русия, “Табор” на параходната компания “Фрейсине”, “Тебе” от австро-унгарските параходни дружества, “Смирна” от Турция, “Пелорес” от Гърция, германския кораб “Стамбул “.
На пристана под специална шатра се наредили министри, чуждестранни гости и дипломатически агенти, бургаските вицеконсули, инженер Жерар – директорът на Марсилското пристанище и главен ръководител на строежа, кметът на Бургас д-р Никола Вълков, общински съветници, военни, бургаското духовенство, много граждани. След поздравлението на Княза екват 21 топовни гърмежи и звучи химна “Шуми Марица”. В морето пада огромно платно с изрисуван поздрав “ SALVE”, а по вълноломната стена и кейовете се развяват 200 български и френски знамена. Градът е бил отворен към пристанището.
Гражданството е било любопитно да види новото пристанище. То станало любимо място за разходка на бургазлии.
