На 20 юли Българската православна църква отдава почит на свети пророк Илия – една от най-значимите личности в Стария завет, известен като ревностен защитник на вярата в единия Бог и безкомпромисен противник на езическите култове.
Още от първите векове на християнството Църквата възхвалява пророка като Божи вестител, предсказал великите Господни дела, като ангел в човешки образ и предвестник на Второто пришествие на Христос. Според библейските предания свети Илия живял приблизително девет века преди Рождество Христово и произхождал от палестинския град Тесвия.
Легендата разказва, че при неговото раждане баща му станал свидетел на необикновено видение. Пред него се явили величествени мъже, които обвили новороденото в огнени повивки и символично го нахранили с пламък. Когато споделил случилото се с йерусалимските свещеници, те обяснили, че това е знак за бъдещата мисия на детето – да служи на Божията светлина и със сила и справедливост да изобличава народа на Израил. Именно с това се свързва и значението на името Илия, което се тълкува като Господня сила. През вековете вярващите почитат неговата духовна чистота и близост с Бога, а местата, през които според преданието е преминал в Палестина, и днес се смятат за свети.
Илинден е сред най-тачените празници в православния календар и заема особено място в българската традиция. В храмовете из цялата страна се отслужват тържествени богослужения, а множество църкви, особено в Югозападна България, носят името на свети пророк Илия. Вярващите отправят молитви към него, търсейки неговото небесно застъпничество и закрила.
Според народните вярвания свети Илия владее бурите, гръмотевиците и светкавиците. Смята се, че той пази нивите от пожари, изпраща дъжд, носи плодородие и закриля живота на хората. Фолклорът го представя като небесен воин, който препуска по небето в златна колесница и хвърля огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е един от най-обичаните летни празници, съвпадащ с времето на жътвата. По традиция възрастните разказват предания и изпълняват песни за светеца, който според легендите препуска по небесния свод с огнена колесница, теглена от шест коня, и измолва от Бога здраве, благополучие, плодородие и хубаво време за хората.
На този ден празнуват всички, които носят името Илия и неговите производни, както и представители на някои традиционни занаяти, сред които кожухари, самарджии и фурнаджии, тъй като приемат свети пророк Илия за свой небесен покровител. В много български селища се отслужват молебени за дъжд, а в отделни райони е запазен древният обичай за ритуално прогонване на змея – символ на сушата и безводието.
