Днес Българската православна църква паметта на свети Никифор Изповедник, патриарх на Константинопол. Той е сред значимите духовни водачи в християнската история, останал в спомените на вярващите с твърдата си вяра и активната си защита на иконопочитането по време на иконоборческия период през VIII–IX век. Заради своите убеждения е бил принуден да се оттегли от патриаршеския престол и изпратен на заточение, където прекарва последните години от живота си в лишения, но остава непоколебим в убежденията си.
На този празник имен ден отбелязват хора с имена, свързани със смисъла на победата и триумфа – в превод от гръцки те означават „победител“ или „носител на победа“ - Никифор, Никифора, Ничка, Калифор.
В българската традиционна култура този ден се възприема като знак за навлизане в разгара на лятото и е обграден от различни поверия и обичаи.
Смята се, че светецът закриля земеделските площи и лозята, поради което хората се молят за опазване на реколтата от летни бури, проливни дъждове и градушки. Според старите вярвания на този ден не е добре да се извършва тежък физически труд на полето и не се започват нови важни дела, за да не се „разсърди“ природата и да не последват засушаване или неблагоприятни промени във времето.
Друго разпространено вярване е свързано със семейното благополучие и здравето в дома. В миналото жените избягвали да перат и да сушат бели дрехи навън, за да не се „привличат“ болести или лоша енергия към децата. Вместо това денят се е посвещавал на домашен уют, приготвяне на празнични ястия и раздаване на обредни хлябове за здраве и благословия.
