На 4 юни православната традиция отдава почит на Свети Митрофан – една от ранните и уважавани фигури в историята на християнството, позната със своята дълбока вяра, скромност и духовна отдаденост.
Произхождал от заможно и влиятелно християнско семейство, свързано с императорските кръгове. Баща му се отказал от високия си сенаторски ранг, за да приеме християнството, а впоследствие заел епископски пост във Византион. Именно неговият пример оказал решаващо влияние върху възпитанието и духовния път на Митрофан. След кончината на баща си той поел ръководството на епархията и я управлявал около тридесет години. По-късно, когато Константин Велики превърнал Византион в новата столица на империята, Митрофан бил избран за първи архиепископ на Константинопол.
В народната традиция 4 юни е свързван и с редица забрани и вярвания. Смята се, че в този ден не бива да се влиза в спорове и конфликти, защото това можело да донесе напрежение и раздори през цялото лято. Хората се въздържали и от горделиво поведение, тъй като светецът се възприема като символ на смирение и кротост.
Съществуват и стари поверия, според които на тази дата не е добре да се сече дървета, тъй като тогава соковете им били най-силни и това можело да повлияе зле на реколтата. Освен това се избягвало къпането в реки, езера и други естествени водоеми, защото се вярвало, че водата в този ден крие опасности. Затова хората в миналото подхождали с особено внимание и избягвали рискови действия, свързани с природата.
