На 5 декември Православната църква почита Св. Сава Освещени – един от най-значимите монаси и духовни наставници в ранната история на християнството. В народната традиция този ден се свързва с множество обичаи и вярвания, които отбелязват началото на зимната празничност и се приемат като защита срещу болести и нечисти сили.
Св. Сава се ражда през 439 година в Кападокия, днешна Турция, в заможно семейство. Още в юношеските си години той се отдава изцяло на монашеството, воден от стремеж към аскетичен живот, дълбока молитва и изграждане на стабилни духовни общности. Неговото дело има огромно значение за оформянето на източното монашество. Той създава прочутата Лавра на Св. Сава край Йерусалим – манастир, който и днес е сред най-старите действащи в света. Въвежда строг ред за монашеския живот и оставя след себе си множество разкази за чудеса, изцеления и пророчества. Доживява до дълбока старост – 94 години, а духовното му наследство се разпространява в целия православен свят.
В българските народни вярвания Св. Сава е свързван със зимата, болестите и предпазването от злото. Народът го поставя като „средния брат“ между Св. Варвара на 4 декември и Св. Никола на 6 декември. Оттук идва и познатата народна поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“, която символизира подредената последователност на подготовката за зимните дни и големите празници в края на годината.
Празникът традиционно се смята за женски. Жените се въздържат от тежка работа, не шият, не предат и избягват занимания, които включват рязане или пробиване. Вярва се, че така се пазят децата от болести, уроки и зимни страдания. Св. Сава се възприема като застъпник срещу упорити зимни заболявания като шарка и магарешка кашлица, а денят му се чества с уважение и ритуали за здраве и закрила.
