Кристофър Нолан се завръща на режисьорския стол за първи път след многократно награждавания с „Оскар“ „Опенхаймер“. След тричасовия филм за създателя на атомната бомба той предприема най-мащабния и различен проект в кариерата си досега – адаптация на Омировата „Одисея“.
Това е огромно предизвикателство, тъй като епосът е достигнал до нас чрез множество преводи и версии, предавани векове наред. Нолан подхожда внимателно, като се запознава с различни преводи, включително този на Емили Уилсън от 2017 г. Той остава верен на духа на оригинала, но изгражда собствена последователна визия и свят. „Одисея“ е филм, който трябва да бъде изживян на възможно най-големия екран
Още преди премиерата филмът предизвика много спорове – от избора на актьори до липсата на повече гръцко присъствие. Част от критиките са неоснователни, тъй като „Одисея“ е митологичен разказ, а не историческа хроника. Въпреки това въпросът за културната автентичност остава валиден – като западна адаптация филмът можеше да включи повече гръцки елементи.
Нолан преосмисля значението на думата „епос“. „Одисея“ е филм, който трябва да бъде изживян на възможно най-големия екран – мащабът, визуалният стил и атмосферата го превръщат в истинско кино събитие. Операторската работа на Хойте ван Хойтема е сред най-добрите му постижения с Нолан, монтажът на Дженифър Лейм е плавен и динамичен, а музиката на Лудвиг Йорансон се превръща почти в отделен герой.
Най-впечатляващото е начинът, по който Нолан успява да превърне древната история в модерно киноприключение. Филмът съдържа и неочаквани хорър елементи – особено сцените с Циклопа и Цирцея, които показват нова страна от режисьорския му стил.
Актьорският състав е сред най-силните страни на филма. Мат Деймън в ролята на Одисей прави едно от най-добрите изпълнения в кариерата си – съчетава физическа сила, уязвимост и емоционална дълбочина. Ан Хатауей като Пенелопа доказва отново класата си и показва, че Нолан умее да създава силни женски персонажи.
Том Холанд се откроява като Телемах, представяйки герой, разкъсван между очакването баща му да се върне и собствените му изпитания. Робърт Патинсън е отличен като Антиной – харизматичен и запомнящ се антагонист. Сред останалите силни изпълнения са тези на Джон Бернтал, Шарлийз Терон, Химеш Пател и Джон Легуизамо, който краде много от сцените си като Евмей.
„Одисея“ е един от най-амбициозните филми на Нолан и вероятно един от най-смелите му творчески ходове. Той съчетава класическия подход на режисьор, който разчита на практически ефекти и мащабна продукция, с визията на автор, готов да поема огромни рискове.
Това е филм, който напомня защо Кристофър Нолан е сред най-значимите режисьори на съвременното кино. „Одисея“ не е просто адаптация – тя е кинематографично събитие, което има потенциала да остане запомнено години наред.
