Дебатът около промените в Закона за предучилищното и училищното образование отново се разгоря, след като четири политически сили внесоха свои предложения за изменения в нормативната уредба. Част от идеите не са нови за обществото – теми като ограничаване на телефоните в клас, въвеждане на религиозно обучение, мандатност на директорите и подготвителни форми за ученици с езикови затруднения вече нееднократно са били предмет на обществено обсъждане.
Последните предложения идват от ГЕРБ и засягат въвеждането на специална езикова подкрепа за деца, които не владеят достатъчно добре български език. Концепцията предвижда при необходимост да се организират подготвителни групи или подготвителни класове. Предвижда се също ученици с годишна оценка „Слаб 2“ да повтарят класа, но не повече от два пъти в целия етап на обучение. Същото правило ще важи и за първокласници, които не са усвоили основните умения за преминаване напред. За родители, които не осигуряват присъствието на децата си на определените допълнителни занятия, се предлага административна санкция между 50 и 150 лева.
ГЕРБ отново поставя на дневен ред и идеята за пълна забрана на мобилните телефони в училище. Мотивът е, че смартфоните разсейват учениците, намаляват концентрацията и влияят негативно върху резултатите от обучението. Паралелно с това партията предлага промени и в Закона за закрила на детето, чрез които да се ограничи достъпът на лица под 16 години до социални мрежи. Проверка на възрастта ще се извършва чрез специален технологичен механизъм, който да позволява анонимно потвърждение на навършените години при регистрация в онлайн платформи. За деца между 13 и 16 години достъпът ще бъде възможен само със съгласие на родител или настойник, като разрешението може да бъде отменено по всяко време. Ограниченията ще важат и за платформите за видео съдържание, а компаниите, които не спазват правилата, могат да бъдат санкционирани с глоби до 10 милиона евро.
„Демократична България“ също предлага сериозни промени в образователната система. Сред тях е нов подход към националното външно оценяване след 4., 7. и 10. клас, което според проекта трябва да измерва реалното овладяване на ключови компетентности. Партията предлага приемът в 8. клас да се базира не само на резултатите от изпитите след 7. клас, а и на оценките от НВО след 4. клас. По отношение на управлението на училищата се предлага въвеждане на мандатност за директорите – до два четиригодишни мандата. В конкурсните комисии трябва да участват представители на регионалното управление по образование, общината, училището и обществения съвет, а учениците да имат право на съвещателен глас.
Проектът на ДБ включва още ежегодна атестация на учителите, възможност общините да въвеждат такси за детските градини през летните месеци, както и разширяване на целодневната организация за ученици от 5. до 7. клас по желание на родителите. Предвидени са и допълнителни форми на подкрепа за деца със специални образователни потребности, рейтингова система за програмите за квалификация на учителите и по-голяма автономия на училищата при ясна обществена отчетност за качеството на образованието.
От „Продължаваме промяната“ отново поставят акцент върху дигитализацията и качеството на образованието. Сред предложенията им е регламентиране на използването на технологии с изкуствен интелект в учебния процес, както и създаване на национална рамка за оценка на качеството в ранното детско образование и грижи. Проектът предвижда резултатите от НВО, матурите и професионалните изпити да се използват за измерване на т.нар. „добавена стойност“ на училищата – тоест какъв реален напредък постигат учениците в конкретната образователна среда. ПП настоява и за промени в оценяването на ученици със специални потребности, по-силно участие на родителите и учениците в училищния живот, мандатност на директорите и въвеждане на законова дефиниция на понятието „пропаганда“. Според предложението това е разпространяване на информация по подвеждащ или предубеден начин с цел налагане на определена теза, без тя да се основава на научни доказателства.
„Възраждане“ пък предлага задължителен предмет „Добродетели и религии“ за всички ученици от 1. до 12. клас. Идеята напомня предложенията на предходното правителство, които срещнаха сериозна обществена съпротива. Според проекта трябва да се разработят различни учебни програми, така че родителите и учениците да могат да избират между вариант с вероизповедно съдържание и вариант без религиозни елементи.
