Парламентарната опозиция внесе общо 12 предложения за изменения в законопроекта на „Прогресивна България“ за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. Основният акцент в тях е преодоляването на дисбаланса, при който осигурителните вноски за част от работещите нарастват с до 70%, докато почти всички социални плащания извън пенсиите остават без актуализация.
Сред най-обсъжданите теми са размерът на майчинските обезщетения, осигурителната тежест, обезщетенията за безработица и таванът на пенсиите. Депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев отново поставя въпроса за промени в режима на бащинския отпуск – идея, която вече неколкократно е била внасяна в предишни парламенти.
Едно от предложенията с най-широка подкрепа е това на Деница Сачева, Илиана Жекова и Галя Василева от ГЕРБ за увеличение на максималния размер на пенсиите с 7,8% – процентът, с който пенсиите бяха осъвременени от 1 юли. Ако бъде одобрена, промяната ще повиши тавана от 1738,40 евро на 1874 евро, считано от 1 август. Темата остава актуална, тъй като след прилагането на швейцарското правило и запазването на сегашния таван над 6600 пенсионери не получават пълния размер на изчислените си пенсии. Въпреки това управляващото мнозинство засега не показва готовност да подкрепи подобна корекция.
Друга инициатива на представителите на ГЕРБ предвижда увеличение на минималното и максималното дневно обезщетение за безработица – съответно от 9,21 на 14,21 евро и от 54,78 на 59,78 евро. Аргументите са свързани с необходимостта да се възстанови връзката между размера на осигурителните вноски и получаваните обезщетения, особено на фона на повишаването на минималните осигурителни прагове и максималния осигурителен доход. Допълнителен мотив е очакваният излишък във фонд „Безработица“ през настоящата година. Въпреки това критиците отбелязват, че по време на управлението си самият ГЕРБ също е планирал замразяване на тези плащания, макар и при увеличение на пенсионната осигурителна вноска с два процентни пункта. Подобно предложение има и от ДПС, като техният вариант предвижда минимално дневно обезщетение от 15,66 евро и максимално – 66,56 евро.
От „Демократична България“ предлагат различен подход. Мартин Димитров, Божидар Божанов и техните колеги настояват да не се увеличава осигурителната тежест, като бъдат запазени действащите минимални осигурителни прагове, осигурителният доход за самоосигуряващите се и максималният осигурителен доход. Според предложението минималните прагове трябва да останат на равнището на миналогодишната минимална работна заплата – 550,66 евро, а максималният осигурителен доход да се запази на сегашните 2111,64 евро. В мотивите си вносителите посочват, че промени в осигурителните прагове в рамките на бюджетната година водят до трудно прогнозируема финансова тежест, която се отразява най-силно върху малките и средните предприятия, самонаетите лица и работодателите в региони с по-ниски доходи и производителност.
Темата за майчинството също присъства в почти всички предложения на опозицията. От „Продължаваме промяната“ предлагат значително увеличение на обезщетението през втората година от майчинството – от 398,81 на 620,20 евро. Освен това те настояват майките, които се върнат на работа още през първата година след раждането, да получават едновременно цялото обезщетение и трудовото си възнаграждение. Сходно предложение, подкрепено и от ГЕРБ, предвижда изплащането на 100% от обезщетението при прекъсване на втората година от майчинството. „Възраждане“ предлага по-умерена промяна – увеличаване на стимула до 75%, вместо сегашните 50%. От ДПС пък настояват обезщетението през втората година да бъде определено на 80% от размера на минималната работна заплата.
Въпреки разнообразните идеи, вероятността те да получат подкрепа от парламентарното мнозинство остава минимална. Представители на управляващите вече заявиха, че промени в социалните плащания могат да бъдат обсъждани едва при подготовката на бюджета за 2027 г. Допълнителен сигнал в тази посока е фактът, че „Прогресивна България“ не внесе собствени предложения между първо и второ четене на законопроекта, което подсказва, че окончателният текст най-вероятно ще остане близък до варианта, предложен от Министерския съвет.
