От чисто маркетингова гледна точка откриването на Олимпиадата в Париж си свърши работата перфектно. Харесват, не харесват, хората коментираха изобилно и напоително вече няколко дни, та чак до противно втръсване. Гадният съвременен свят – продажбата е най-важна, пийпълметрията и кликовете са белег за успех. Режисьорът на цялата дандания Тома Жоли го е знаел перфектно, но едва ли е предполагал, че бруталните му хрумки ще запалят с нова искра тлеещата (да бе, тлееща само напоследък) люта дунанма „Патриоти“ срещу „Евроскептици“. В която първите наричат вторите „Европедераси“ („т“-то изпускат, но заради разговорното благозвучие лошо няма).
Тези люти клетви изобщо не започват от спора патриотично ли е да влизаш в ледената Тунджа на Богоявление или това намязва по-скоро на местна атракция, малко по-старички са. Комай от времето, в което България стана част от Европейския съюз и НАТО. Че и по-отдавна. Откакто интернетът стана много евтин и широкодостъпен. Откакто у нас се появи нещо друго, освен планираното възхищение към култа на „хлябът беше 20 стинки, образованието безплатно, спокойно беше, наркомани нямаше, кражби и убийства също, а мангалите работеха и си траеха“. Предното изречение да не обсъждаме, всеки с глава на раменете знае колко това е било вярно и как работеха медиите у нас тогава. Авторът на тези редове е израснал в циганска махала до 12-годишна възраст и може да напише многотомни анали за кротките и работливи мангали.
Никой не може да принуди друг да използва тези 10% от мозъка си (да, легенда е, но за това друг път) за мислене, а не само да „лайква“ и споделя глупости (къде манипулативни, къде от чиста тъпота) от интернет, но сякаш свободата и относителната независимост го предполага(ше). Мм, не би! В 80% съвременният нашенец от 30 до 90-годишна възраст мисли с парадигмите отпреди 60 и повeче години. Няма нищо необяснимо. Изкукалият пенс мрази неизвестното, по-младият е възпитан от изукалия. В което лошо няма, ако по-старшият беше обръщал повече внимание не само на „По света и у нас“ и „Программа Время“ всеки петък вечер, а повече на ходене в библиотека.
След като цялата противна либерастийска истерия от Новия свят и присъдружната й Европа отдавна минава и през Родината, стана наистина противно и гадко. Скверните идеи на архитектите на Новия световен ред предизвикват омраза у всички, които са по- с главата си и, убеден съм, никой не иска пълчища новодошли от всички краища на света да превърнат „люлката на цивилизацията“ в клоака, в която приходните скакалци да отричат изконната й вяра и традиции.
Но доста се отвлякох от основната си мисъл. Всеки харесва различни неща. Някой се възмути от откровено разюзданите сцени в Париж с „драг шоуто“, гордо развявайки християнската си вяра. И пропуска удобно факта, че се кефи на един роден чалгар, който отдавна ходеше с бяла брада и женски рокли. А в църква ходи само на Великден и Коледа (този дето се кефи, не оня с брадата и роклите). Друг пък се радва на детметъл, съчетан с оперно пеене и остроумни препратки към историята на Мария Антоанета с отрзаната глава заради тъпия си лаф, влязъл в историята. Онзи за хляба и пастите.
Нито единият е изискан “Patriot”, нито другият - “Evropederas”
(a pederasi vinagi e imalo i 6te ima. 4ove6kiqt rod e taka ustroen
)
