На днешния 4 февруари православната църква почита паметта на преподобни Исидор Пилосиотски, един от най-великите духовни наставници на древността. Роден в заможно семейство в Александрия, той избира пътя на аскетизма и се установява в манастир край Пелузиум. Въпреки уединението си, Исидор се превръща в морален стожер на своето време, оставяйки след себе си над две хиляди писма. В тях той не само тълкува Светото писание, но и безстрашно изобличава несправедливостта и лицемерието, като призовава за чистота на вярата и лична отговорност на духовните водачи.
Животът на светеца е пример за това как интелектуалното познание и духовният опит могат да се слеят в служба на истината. Исидор Пилосиотски умира около 440 г., но неговият авторитет остава несломим през вековете. Днес вярващите се обръщат към него с молитви за мъдрост и защита, почитайки неговата принципност и способността му да дава правилни житейски съвети дори на най-високопоставените личности в империята.
Народните вярвания за този ден обаче носят предупреждение за опасности, които изискват повишено внимание. Старите хора съветват днес да не се предприема дълъг път, тъй като се вярва, че подобни пътувания няма да завършат с успех и могат да бъдат съпътствани от трудности. Традицията повелява да останем близо до дома и семейството си, като избягваме рисковани начинания извън познатата среда.
Освен забраната за пътуване, съществува и строго предупреждение срещу влизането в гората. Според преданията в началото на февруари дивите животни стават особено агресивни и неспокойни заради своя размножителен период, което прави срещата с тях изключително опасна. Затова денят е време за молитва, спокойствие и наблюдение на природата, като се вярва, че силното слънце по обяд е сигурен знак за наближаващата ранна пролет.
