Автор: Венелин Костадинов
Съществуваща или новоизградена улица в Бургас да носи името на възрожденския деец Стоян Шивачев. Това предлагат от Клуба по творческо писане към Фондация „Децата и Шанс за природата на България“. Предложението е израз на признателност към неговия принос за българското образование, обществен живот и културно-историческо наследство.
Стоян Шивачев (1853–1914) е възрожденски деец, просветител, революционер, публицист и общественик, чието име е тясно свързано с развитието на Бургас през късния XIX век. Той е сред активните участници в процесите по изграждане на българската образователна и административна система след Освобождението.
Шивачев работи като учител, преводач и автор на учебни материали, като въвежда модерни европейски образователни практики. Под негово влияние училищното дело в Бургас се разширява значително – увеличава се броят на учениците, включват се момичета, а учебният процес придобива по-организирана и съвременна форма.
В периода на революционните борби той е свързан с подготовката на националноосвободителните движения, а след Освобождението заема ключови административни позиции. Участва в организирането на първите общински структури в града, подпомага създаването на социални инициативи като обществени кухни и здравни заведения, и допринася за стабилизирането на местното управление.
По този начин Шивачев се утвърждава като една от важните фигури в ранната история на съвременен Бургас.
Особено значим е приносът му към българската етнография и историческа наука. По време на свои пътувания из Странджа и Източна Тракия той събира богат етнографски материал, включващ народни песни, обичаи, говор и традиции. Тези изследвания стават основа за негови мащабни научни трудове, сред които описания на региона „Тракия“ и исторически бележки за Бургас.
Шивачев оставя след себе си значително ръкописно наследство, което, макар и частично непубликувано, се оценява като ценен принос към българската хуманитаристика.
Според вносителите на предложението, именуването на улица на името на Стоян Шивачев би имало не само възпоменателен, но и възпитателен ефект. То би възстановило историческата памет за личности, свързани с развитието на града, и би напомнило за бургаската традиция на просветителство и обществен дълг.
В миналото в града вече е съществувала улица, носеща неговото име, както и паметник в района на Морската градина, който по-късно е изчезнал. Това допълнително мотивира желанието за възстановяване на историческата справедливост чрез новоименуване.
