Всеки трети българин гледа с тревога към близкото бъдеще и очаква жизненият му стандарт да се влоши в рамките на следващите пет години. Това показват резултатите от най-новото проучване на „Евробарометър“. Данните сочат, че 41% от анкетираните у нас не предвиждат промяна във финансовото си положение, а едва 15% са оптимистично настроени и вярват, че доходите им ще се увеличат.
Сравнението с предходния период – между май и ноември 2025 г. – показва ясно изразена негативна тенденция. Делът на оптимистите е намалял с пет процентни пункта, докато броят на хората, които очакват обедняване, е нараснал със седем на сто, съобщава pariteni.bg.
Проучването разкрива и отчетливи различия между отделните групи в обществото. По-песимистично настроени са мъжете – 37% от тях смятат, че стандартът им на живот ще се влоши, при 32% сред жените. Най-силно изразени страхове има сред хората над 55-годишна възраст, където близо половината очакват финансов спад. В противоположния край са младите между 15 и 24 години, сред които подобни опасения изразяват едва 10%.
Финансовият натиск вече се усеща осезаемо – всеки втори българин признава, че често изпитва затруднения при плащането на битови сметки, докато малко над една четвърт заявяват, че никога не са имали подобни проблеми.
За българските граждани най-важната тема, която Европейският парламент трябва да постави на дневен ред, е инфлацията и ръстът на цените. Близо 60% от анкетираните у нас определят разходите за живот като основен проблем – значително над средното за ЕС ниво от 41%. За разлика от други европейски държави, темите за отбраната, сигурността и климатичните промени са с по-нисък приоритет за българите. Много по-голямо значение се отдава на борбата с бедността, социалното изключване, икономическото развитие и създаването на нови работни места.
На европейско равнище икономиката и заетостта остават водещи теми за 35% от гражданите, като интересът към тях бележи ръст от пет процентни пункта спрямо предходното изследване. Макар повечето европейци да очакват жизненият им стандарт да се запази, близо една трета предвиждат влошаване, особено в страни с по-силно изразена икономическа несигурност. Най-високи нива на песимизъм се отчитат във Франция, Белгия и Словакия.
От Европейската конфедерация на профсъюзите коментират, че резултатите ясно показват връзката между икономическата нестабилност и страховете за бъдещето. Според тях европейските лидери трябва паралелно да се справят с конкурентоспособността и несигурността, като насочат усилия към повишаване на доходите и стимулиране на вътрешното потребление. Организацията подчертава, че устойчив икономически растеж не може да се постигне без по-високи заплати и ефективно колективно договаряне, което да гарантира по-справедливи условия на труд в целия Европейски съюз.
