Руският патриарх Кирил, който не беше включен в 21-вия пакет санкции на Европейския съюз заради позицията на българското правителство, издаде книга, посветена на вижданията му за войната и нейното значение. Изданието представлява сбор от негови проповеди, речи и публични изяви, направени след началото на руското нахлуване в Украйна.
В представянето на книгата се посочва, че главата на Руската православна църква разглежда войната през религиозна и философска призма. Сред основните теми са представите му за духовните измерения на въоръжените конфликти, идеята за „изкупителната“ им роля, както и понятия като саможертва, героизъм, патриотизъм и победа.
Патриархът, чието светско име е Владимир Гундяев и който е роден в Санкт Петербург, поддържа тезата, че войните представляват сблъсък между силите на доброто и злото, а крайният резултат от тях зависи от Божията воля.
Според неговите изявления руският народ има историческа мисия, свързана с ролята му на победител, от която не трябва да се отказва. Кирил представя войната в Украйна не само като политически или военен конфликт, а като своеобразна „метафизична битка“ между Русия и западния свят, който той свързва със секуларизация и морална деградация.
В свои речи патриархът насърчава младите руски мъже да участват във военните действия, като твърди, че жертвата на фронта има духовно измерение и може да доведе до спасение на душата. Той неведнъж е описвал войната срещу Украйна като продължение на историческия конфликт с нацизма, заявявайки, че след победата през 1945 г. злото не е било напълно унищожено.
Руската православна църква е обвинявана в активно подкрепяне на войната, в насърчаване на доброволното участие във военните действия, както и в подкрепа на политиката на руското ръководство. Критици посочват също ролята ѝ в натиска срещу свещеници, които се противопоставят на войната. Въпреки това патриарх Кирил, за когото отдавна съществуват твърдения за връзки със съветските специални служби под псевдонима „Михайлов“, досега не е включен в санкционните списъци на ЕС.
Европейският съюз не успя да постигне необходимото единодушие за налагане на общи санкции срещу него. В същото време редица държави самостоятелно предприеха подобни мерки, сред които Великобритания, Канада, Чехия, Литва и Украйна.
