Швейцарската Федерална разузнавателна служба обяви, че най-накрая ще отвори дълго засекретени досиета, свързани с един от най-известните нацистки военнопрестъпници – Йозеф Менгеле. Засега обаче не се посочва конкретна дата, на която документите ще станат достъпни, пише BBC.
Менгеле бяга от Европа след края на Втората световна война, но в продължение на години се появяват слухове, че е пребивавал и в Швейцария, въпреки издадена международна заповед за ареста му.
Историци многократно са настоявали за достъп до въпросните архиви, но до момента швейцарските власти отказваха да ги разсекретят.
Менгеле е лекар, служил в състава на германските Вафен СС. По време на войната е разположен в лагерa за унищожение Аушвиц в окупирана Полша, където участва в селекцията на затворници, изпращани в газовите камери. Смята се, че около 1,1 милиона души са загинали там, включително приблизително един милион евреи.
Известен като „Ангела на смъртта“, той извършва и жестоки медицински експерименти върху затворници, най-често деца и близнаци, преди те също да бъдат изпращани на смърт.
След войната Менгеле, както и много други висши нацисти, бързо сменя самоличността си и прикрива миналото си. С помощта на фалшива идентичност той получава пътни документи на Червения кръст от консулството на Международен комитет на Червения кръст в италианския град Генуа. С тези документи успява да избяга в Южна Америка.
Документите на Червения кръст по принцип са предназначени за милиони разселени или останали без гражданство хора след войната, но част от тях попадат и в ръцете на бегълци от правосъдието – факт, за който организацията по-късно официално се извинява.
Връзката на Менгеле със Швейцария обаче остава предмет на разследвания и спекулации. Макар да напуска Европа през 1949 г., е известно, че през 1956 г. той прекарва ски ваканция в швейцарските Алпи заедно със сина си Ролф – информация, която е известна от 80-те години.
Официалната версия е, че след това той остава в Южна Америка до края на живота си.
Швейцарската историчка Регула Бохслер обаче поставя под съмнение дали Менгеле не е посещавал Швейцария и по-късно – особено след издаването на международната заповед за ареста му през 1959 г.
Докато проучва ролята на Швейцария като транзитна страна за избягали нацисти, Бохслер открива данни, че през юни 1961 г. австрийското разузнаване е предупредило швейцарските власти, че Менгеле пътува под чуждо име и е възможно да се намира на швейцарска територия.
Междувременно съпругата на Менгеле наема апартамент в Цюрих и подава молба за постоянно пребиваване в Цюрих.
„Има данни, че Менгеле е планирал пътуване до Европа през 1959 г.“, коментира историчката пред BBC. „Защо тогава г-жа Менгеле наема апартамент именно в Цюрих?“
Жилището се намирало в скромно предградие, въпреки че семейството е разполагало със средства за далеч по-луксозен имот. Въпреки това локацията му била стратегическа – в близост до международното летище.
Бохслер успява да се запознае с полицейски досиета в Цюрих, които показват, че през 1961 г. апартаментът е бил поставен под наблюдение. В документите дори е отбелязано, че съпругата на Менгеле е засечена да шофира своя „Фолксваген“, придружена от неидентифициран мъж.
Въпросът дали съпругата на Менгеле е била в Цюрих с него или без него остава без ясен отговор, но именно около такива детайли се върти част от спора за швейцарските архиви.
Историчката Регула Бохслер и други изследователи настояват за достъп до досиетата на швейцарските служби, свързани с издирването на нацистки военнопрестъпници през 1961 г., но молбите им са многократно отхвърляни. Документите остават засекретени до 2071 г. с аргументи за национална сигурност и защита на трети лица.
Отказите пораждат критики в историческите среди. Част от учените, като Герард Ветщайн, дори съдят властите, твърдейки, че прекомерната секретност само подхранва конспиративни теории и обществено недоверие.
През 2025 г. швейцарските служби все пак дават сигнал за частично отваряне на достъпа, но с неясни и все още неизяснени условия.
Историци са разделени относно значението на документите – едни смятат, че те едва ли ще разкрият нещо съществено за самия Менгеле, а други подозират, че в тях може да има чувствителна информация за дейността на чужди разузнавания, включително израелската „Мосад“, която активно е преследвала избягали нацисти.
