Автор: Апостол Апостолов
Точно когато си мислите, че се справяте добре с тренировките, се оказва, че спортното облекло може да съдържа вредни вещества. Това пише в статия авторитетният нидерландски икономически вестник Het Financieele Dagblad.
Все повече данни показват, че вредни химикали могат да се отделят от плътно прилепналото спортно облекло при интензивна употреба. Според токсиколога Пол Шийпърс, цитиран от местното БеНеРе радио, тези вещества, които често се използват в спортното облекло, например за осигуряване на еластичност, могат да се абсорбират по-лесно през кожата, когато човек се поти.
През последните години вече е станало ясно, че някои от тези групи вещества имат ендокринно-разрушаващо действие и могат да бъдат особено вредни в ранните етапи на развитието, включително по време на бременност.
Друга група, по-известни като PFAS („вечни химикали“) се използват основно в спортно облекло, което трябва да бъде водоустойчиво. При нормални условия човешката кожа е добра бариера срещу проникването на вредни вещества. Шийпърс обаче посочва, че при интензивни физически упражнения тази бариера може да стане по-податлива, особено когато кожата е в продължителен контакт с плътно прилепнали дрехи.
В същото време все още има сериозна липса на изследвания за това в каква степен веществата от спортното облекло могат да се абсорбират през кожата. По думите на Шийпърс съществуващите изследвания от Англия и Швейцария потвърждават, че бисфеноли и фталати могат да бъдат абсорбирани от кожата.
Решението обаче не е толкова просто. Дори памучните дрехи например могат да съдържат еластан. Затова, според Шийпърс, трябва да се обърне много повече внимание на това как ще изглежда „облеклото на бъдещето“. По думите му тези дрехи вече не трябва да се произвеждат основно от пластмаси. По въпроса за вечните химикали повече от година се дебитира в европейските институции.
Учени от различни краища на света изпращат апел с послание не само към политиците, регулаторните власти, но и към силните фигури в Брюксел, които имат амбицията да са водещата сила в световната климатична политика или както призова по време на една дискусия председателят на Комисията по околна среда в ЕП Антонио Декаро „Европа да поеме юздите и да предложи кардинални решения, защото „залогът е много висок“.
От Европейския парламент „поеха юздите“ през 2025 година и със своя декларация, призоваха Европейската комисия да направи повече за намаляване на замърсяването на водите с фармацевтични продукти, химически пестициди и торове, устойчиви на антибиотици бактерии, микропластмаси и химикали, както и за постепенното премахване на така наречените "вечни химикали" в бита и ежедневието на хората.
Микропластмасите са с размер под 5 милиметра. Те се намират във въздуха, храната, питейната вода, домашния прах, козметиката и навсякъде в природата , дори в най-отдалечените места като Арктика . Нанопласмастите са още по-незабележими и с големина под 1 микрометър (една хилядна от милиметъра). Те остават след износването на пластмасови предмети или дрехи (от найлон и полиестер). Природата е дала на учените достатъчно знаци, че проблемът не търпи отлагане, а са нужни действия - казва в телевизионно интервю университетският учен Карън Смитс от Центъра за науки в Хаселт.
Белгийските изследователи са се фокусирали как попадналите в тялото наночастици могат да рефлектират върху здравето. Тестовете обаче са на много ранна фаза. Някакви по-солидни резултати може да се очакват едва след няколко години. Засега остава надеждата и оптимизма, че първите данни са оптимистични, казва Смитс и апелира властите сериозно да инвестират в подобни изследвания.
Експерти в научното списание The Lancet също са високо вдигнали предупредителния си пръст за опасността и определиха проблема с пластмасите и техните микрофрагменти като сериозен и подценяван. „Какво знаем, пита и ученият Нели Сенен и с тревога без много да се замисля отговаря – твърде малко. Със сигурност знаем, че наночастиците (MNP) след като попаднат в тялото ни засягат всички органи, кръвта и тъканите, което ги прави трудни за откриване. Със себе си те носят и друга опасност – химическите добавки, от които са били направени пластмасите - като бисфенол А (BPA) - вещество, което може да наруши хормоните. Могат да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да се абсорбират в нашите клетки.
Но да се върнем към тревожните проучвания. Университетът в Хаселт подчертава необходимостта от допълнителни общонационални изследвания, за да се потвърдят резултатите. И все пак, има някакви резултати „ ин витро“ модели от малки представителни извадки, които показвали с категоричност, че пластмасовите частици могат да предизвикат усложнения и възпаления в телата.
Въпросът за влиянието на пластмасата бе поставен по-рано през пролетта и от популярното списание Nature Medicine. Изследователи от Университета на Ню Мексико (САЩ) шокиращо обявили пред медията за наличие на средно по 6,4 грама микропластмаси в мозъка, колкото е теглото на пластмасова лъжица. В сравнение с 2016 година количествата се увеличили с 50%. Учените очаквалиоще по-стряскащи данни в последните проучвания - мозъчната тъкан да съдържа около 10 пъти много повече микропластмаси от другите органи.
В коментар за националната белгийска телевизия VRT изследователската от университетския център в Хаселт Карън Смитс заявила, че е предпазлива с тези данни. Материалът, който е изследван е твърде малък, за да се правят генерални заключения. Същото мнение изказала и колежката й професор Маря Ламоре от Свободния университет в Амстердам, според която изследването е „голяма крачка напред, но има нужда от още тестове“.
Други проучвания свързват влиянието на пластмасите с деменция, рак, диабет, но също няма категорични становища. Едно е ясно -притесненията са големи, неизвестните са много, казва Нели Сенен и припомня, че изследванията на микропластмасите в телата са започнали едва преди десетина години, а изследванията за влиянието на твърдите частици продължават от 70.
