Светлата седмица, която започва веднага след Възкресение Христово, е време на духовна радост и просветление, ознаменуващо победата на живота над смъртта. Втория ден от тази седмица, известен като Светли вторник, е специално посветен на Пресвета Богородица. Според църковната традиция през тези дни се отдава почит на най-близките до Спасителя личности, като именно Божията майка е първата, която се споменава заедно със светите апостоли. Това е период, в който обичайните тъжни ритуали са заменени от тържественост, а постът е отменен, за да се подчертае величието на празника.
В миналото българските традиции за Светли вторник са били тясно свързани с грижата за душите на предците и укрепването на общността. На този ден жените често са боядисвали повторно яйца, които са раздавали за здраве и за покой на починалите, вярвайки, че червеният цвят има силата да предпазва душите. Седмицата е наситена със строго определени забрани, като например недопускането на венчавки, тъй като целият фокус на християнското общество трябва да остане насочен единствено към Христовото Възкресение.
Всеки ден от Светлата седмица има свой небесен покровител, като поредицата от почит продължава до Томина неделя. Този завършващ цикъл ден напомня за важността на непоколебимата вяра чрез примера на апостол Тома, който повярвал едва след като се докоснал до раните на Христос. До настъпването на Петдесетница вярващите продължават да се поздравяват с „Христос воскресе“, поддържайки жива искрата на надеждата и светлината, която Възкресението е донесло на света.
