В Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, изготвен от група народни представители, сред които Николай Денков, Асен Василев, Татяна Султанова и Богдан Богданов, както и още над десет депутати. Документът е регистриран в деловодството на Народно събрание на България на 9 юни 2026 г., разпределен е към съответните комисии, но към момента все още не е разглеждан на първо четене.
Предложените промени засягат няколко ключови направления в образователната система. Въвежда се принцип за използване на изкуствен интелект в училищата, който трябва да бъде етичен, сигурен и насочен към обучението, като се поставя особен акцент върху защитата на личните данни и гарантирането на равен достъп, за да не се задълбочават социалните различия.
В отделен акцент се разработва по-широка концепция за ранното детско развитие, обхващаща периода от раждането до започване на задължителното образование. Тя включва цялостно развитие на детето – физическо, езиково, познавателно, социално и емоционално – и изисква координация между образователните, здравните и социалните политики на държавата.
Законопроектът предвижда и създаване на визия и пътна карта за приобщаващо образование, която да бъде изготвена съвместно от Министерството на образованието и науката и други институции, включително Държавната агенция за закрила на детето. В същото време се прецизира начинът, по който в учебното съдържание се разглеждат религиите и идеологиите, като се подчертава, че те следва да служат за изграждане на ценности като национално самочувствие и гражданска отговорност, без да се допуска конфесионален характер в задължителното образование с цел предотвратяване на разделение в обществото.
Предлага се и терминологична промяна, при която понятието „ранно детско развитие“ се заменя с „ранна детска грижа“, с цел по-добро съответствие с европейските практики. Наред с това се въвежда модел за оценка на качеството на училищата чрез концепцията за „добавена стойност“, при който резултатите от националните външни оценявания, матурите и изпитите за професионална квалификация се използват като обективен измерител на ефективността на образователните институции.
В частта за подкрепа на децата със специални образователни потребности се разширява оценяването и се въвежда мултидисциплинарен подход с участието на педагози, психолози, социални работници, лични лекари и при нужда логопеди, като индивидуалните планове за подкрепа се изготвят съвместно с родителите. В управлението на училищата се предлага ограничение директорите да заемат длъжността максимум два последователни четиригодишни мандата, след провеждане на конкурсни процедури, с цел по-голяма прозрачност и обновяване на ръководствата.
Предвижда се още разширяване на информационната система с данни за децата в ясли и яслени групи, включително информация за квалификацията на персонала. В допълнителните разпоредби се въвежда и легална дефиниция на понятието „пропаганда“, описвана като разпространение на информация по предубеден или подвеждащ начин с цел популяризиране на дадена кауза без опора в научното знание, с цел защита на образователната среда от манипулативни влияния.
