От 2015 г. насам общата инфлация в България е достигнала 43%, докато цените в ресторантите и кафенетата са нараснали с близо 110% за същия период. Това показват данни, подготвени от Института за пазарна икономика за Националния статистически институт. По темата коментира старшият икономист на ИП Адриан Николов пред NOVA.
Николов подчерта, че повишението на разходите за труд, електроенергия и суровини не може да обясни подобен ръст на цените за последните десет години.
Икономистът посочи, че всеки път, когато се обсъждат данъчни облекчения за сектора, възниква въпросът как бизнес, който е увеличил цените си над два пъти, продължава да претендира за специално третиране спрямо останалата икономика. Той отбеляза, че в сравнение с другите отрасли, хотелите и ресторантите се отличават с най-високото поскъпване, като самите ресторанти дори изпреварват хотелите по ръст на цените.
По отношение на конкретните разходи Николов коментира, че увеличението при хранителните продукти – основният разходен елемент на заведенията – е около 85%. Това означава, че има около 30% разлика между поскъпването на храната и крайното увеличение на цените в ресторантите, което не може да се обясни единствено с разходи за труд или електроенергия. "Изглежда, че част от тази разлика се е отразила в печалбите на заведенията, но точният отговор могат да дадат само самите ресторанти", каза той.
Николов допълни, че няма систематично събирани официални данни, които да показват подробно тези разлики. Въпреки това, според наблюденията му, цените на заведенията в София вече се доближават до тези в Прага, Варшава и Букурещ.
По отношение на данъчните облекчения икономистът обясни, че когато бизнес поиска намаление на данъци, това обикновено се основава на две възможни хипотези: първата е, че този бизнес е стратегически важен за икономиката и затова заслужава привилегии; втората – че той среща структурни проблеми и има нужда от държавна подкрепа.
Николов добави, че настоящата външна среда е твърде нестабилна, за да се правят точни прогнози. Според него, макар да се очаква продължителна инфлация, тя едва ли ще достигне нивата от 2022-2023 г., когато беше регистрирана двуцифрена инфлация. Настоящите очаквания са за около 4% ръст на цените.
