Двадесети ноември е обявен за Световен ден на детето – дата с изключително значение в международната история на правата на човека. Този ден е пряко свързан с приемането на ключови международни документи, които провъзгласяват и гарантират правата на децата по целия свят.
През 1959 г., на 20 ноември, 14-ата сесия на Генералната асамблея на ООН приема Декларацията за правата на детето. Чрез този документ се провъзгласяват равни права за всички деца в сферата на възпитанието, образованието, социалната защита, както и физическото и духовното им развитие. Важен принцип на Декларацията е, че тези права трябва да бъдат осигурени независимо от фактори като цвят на кожата, национална принадлежност или имуществено състояние. Декларацията отправя призив към родителите, обществените организации и правителствата да признаят тези права и да съдействат активно за тяхното осъществяване.
Още по-голяма значимост датата придобива тридесет години по-късно. На 20 ноември 1989 г., по време на 44-ата сесия на Общото събрание на ООН, е приета Конвенцията за правата на детето. Това е глобален договор за признаване и закрила на правата на детето, който е подписан от лидерите на 54 държави, превръщайки се в най-широко ратифицирания договор в историята.
Всички разпоредби на този международен акт утвърждават общото разбиране за необходимостта от закрила на детството, като го определят като решаващ период за развитието на всяко човешко същество. Конвенцията има обвързваща сила, което означава, че както държавата, така и обществото, имат задължението да осигуряват възможности за по-ефикасна защита на правата и интересите на децата. Освен това, Конвенцията насърчава разширяването на възможностите им за активно включване и участие в обществото.
Основните права, които се подчертават, са: правото на всяко дете да бъде зачитано и уважавано; правото на развитие и закрила; правото да расте в семейна среда или в среда, близка до семейната. Конвенцията ясно заявява, че всички деца имат еднакви права, без каквато и да е дискриминация.
