България поиска съдействие от Европейската комисия за борба с дезинформацията, а Министерството на външните работи сформира щаб за противодействие на хибридни заплахи преди изборите на 19 април.
Според Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията, Европейската комисия предлага два основни механизма за противодействие на дезинформацията. Единият е насочен към независими организации, които могат да подават сигнали за нарушения на правилата на платформите, а другият е предназначен за държавни институции и също служи за подаване на сигнали към платформите. Вторият механизъм все още е в процес на активиране.
Експертът по изкуствен интелект Васил Шивачев посочи пред "Bulgaria ON AIR", че основният проблем е изгубеното време, тъй като технологиите се развиват бързо, а страната изостава.
Шивачев обясни, че чрез AI може да се създават множество версии на съдържание, което оказва различно въздействие върху потребителите. Галев добави, че не трябва цялата вина да се хвърля върху изкуствения интелект. Той отбеляза, че в TikTok се наблюдава бум на изкуствено генерирано съдържание, свързано с партиите, като съществува добре изработена и скъпа инфраструктура, която се активизира преди изборите.
По негови наблюдения някои официални български медии публикуват забранено съдържание от руски санкционирани източници.
Шивачев обясни, че ролята на AI може да се обърне в наша полза, тъй като с относително прости инструменти може да се проверява дали дадено съдържание е генерирано от изкуствен интелект.
Галев подчерта, че координационният център трябва да има ясна и единна комуникационна стратегия, за да разсее умишлено разпространявани заблуди. Той отбеляза, че най-вероятно платформата, която ще окаже влияние върху изборите, ще бъде TikTok, по примера на румънския сценарий.
Шивачев допълни, че комуникацията от страна на държавата трябва да дава ясно послание, да успокоява напрежението и страха, а дългосрочната мярка за противодействие остава образованието.
Галев препоръча да се обръща внимание на лайковете на изборни постове – ако повечето са от чужденци, това е знак, че съдържанието може да е генерирано с AI. Шивачев отбеляза, че младите хора от поколението Gen Z са по-наблюдателни и разчитат на сигнали, които им помагат да различават дезинформация.
Галев съветва използването на надеждни и проверени източници, като акцентира върху важността на медийната и дигиталната грамотност. Той добави, че младите хора от Gen Z рядко следят официални медии, а предпочитат новини, предавани от инфлуенсъри.
