Последните погроми във Франция отново поставят на дневен ред въпроса за дълбоката криза, в която се намира френското общество. Зад кадрите на насилие, разрушения и сблъсъци с полицията стоят десетилетия на политически грешки, провалена интеграция и задълбочаващо се социално разслоение. Но докъде може да стигне разпадът на една от водещите европейски държави и какво всъщност разкриват безредиците за състоянието на Европа днес?
Историкът Александър Стоянов прави своя прочит на френската действителност, като поставя акцент не толкова върху самите погроми, колкото върху политическите и обществените процеси, които ги правят възможни. Според него видимото насилие е само симптом на много по-дълбока криза - криза на политическата воля, социалната интеграция и образованието, чиито последици вече надхвърлят границите на Франция.
Ето какво написа той във Facebook:
"Българите не са единствените в Европа, които живеят в “Годината на Баламата”.
Франция в момента се самоунищожава. И не, нямам предвид протестите на ученици и студенти, и вандализма на “шасорите”* Населението на Франция е изпаднало в социо-политическа безпътица, причинена от нерешителната политика на центристите през последните 10 години и налудничавите идеи на левичарите на Меленшон и десняците на Ле Пен.
В момента там няма никаква адекватна идея как да реформират рухващия социален ред, който не може да смогне на популистките претенции на населението. При 5.4% от БВП бюджетен дефицит, където разходите за обслужване на дълга надхвърлят разходите за образование и сигурност са рецепта за катастрофа.
Същевременно над половин век неадекватна политика към малцинствата - сегрегация, а не акултурация, болезнено видими и у нас, водят до натрупването на обществена ярост у третото и четвърто поколение емигранти, които все така нямат адекватно място във френското общество.
Ниско образование и социалната изолация създават вълна от безпросветни вандали. Те обаче са симптом - болестта е политическа. Липсата на политическа воля от времето на Дьо Гол да се установят и интегрират трудовите мигранти - гост-работниците (гастарбайтери), се превръщат във воденичен камък на врата на Франция.
Провалът на съвременното образование да се справи с предизвикателствата пред Генерацията Зет, води до появата на поколение от социално и политически отчаяни и дезинтересирани младежи. Разликата между България и Франция е, че тяхната система е все пак достатъчно адекватна, че част от младите да осъзнават нейните пропуски и да поискат промяна. У нас колапсът е пълен и, боя се, необратим.
—————————-
*шасор - думата “ловец” е използвана като военен термин за лека пехота, подобна на “рейнджър” в английския и “йегер” в германския. Традиционно това са агресивни, самоволни войници, които служат за нередовни операции срещу противника и разграбване на вражеска територия. Ако протестите бяха у нас, тези хора биха се кръстили “хайдути”."
