В рамките на следващите три до четири години се очаква да бъдат окончателно завършени участъците от автомагистрала „Хемус“ до Велико Търново. Това заяви пред БНТ председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Александър Тодоров.
По думите му основният приоритет е довършването на магистралата, за да се осигури по-безопасно и спокойно пътуване. Той уточни, че участъците в района до Велико Търново – включително лотове 4, 5 и 6 по трасето Плевен–Ловеч, както и 2-ри и 3-ти лот в същия участък – трябва да бъдат приключени в рамките на този период, като целта е значително облекчаване на трафика в Северна България.
Тодоров информира още, че АПИ подготвя нов подход за управление и подмяна на ограничителните пътни системи. Според него поддръжката на тези съоръжения трябва да бъде интегрирана в договорите за текущ ремонт, а не да се възлага отделно по региони, както е било досега. Така, по негово мнение, ще се постигне по-добра координация между ремонтните дейности и навременна подмяна на съоръженията.
Той обясни, че предишните договори, които вече са изтекли, са били изпълнявани от ограничен брой фирми. Новите обществени поръчки, обявени през миналата година, са били обект на обжалвания и в момента са в процедура пред Комисията за защита на конкуренцията, а впоследствие са били прекратени.
В този контекст АПИ предлага промяна в структурата на поръчките – вместо шест отделни зони за т.нар. мантинели, страната да бъде разделена според районите на договорите за ремонт. Идеята е дейностите по текущо поддържане и ремонт на пътищата да включват и ограничителните системи, за да се избегнат ситуации, при които едни дейности се извършват, а други се забавят или блокират поради липса на действащи договори.
.png)
Тодоров коментира и възможността на места стоманените мантинели да бъдат заменени с бетонни прегради. Той посочи, че в различни държави се използват и двата вида системи, като няма универсално по-добро решение. По негово обяснение бетонните бариери са много твърди и при удар от лек автомобил – който е най-често срещаният сценарий – не абсорбират енергията, което може да доведе до по-сериозни последствия за пътниците. В този смисъл той ги сравни с удар в неподвижна стена.
За разлика от тях стоманените ограничителни системи се деформират при удар, като по този начин поемат част от енергията и намаляват силата на въздействието върху превозното средство и пътуващите в него.
