След повече от пет десетилетия прекъсване, тази нощ в 01:35 ч. българско време бе осъществен исторически старт – първият пилотиран полет към орбитата на Луната от ерата след „Аполо“. Изстрелването се състоя от площадка 39B в Космическия център „Кенеди“ във Флорида и постави началото на мисията Artemis II. От 1972 г., когато приключи „Аполо 17“, хора не са напускали пределите на ниската околоземна орбита.
Малко преди старта имаше риск от ново отлагане. Около десет минути преди първоначално планирания час (01:24 ч.), ръководителят на мисията Чарли Блекуел-Томпсън информира за възникнали технически затруднения. След бърза намеса на екипите на място всички системи бяха стабилизирани и обратното броене бе възобновено.
Очаква се мисията да продължи 10 дни. На борда се намират четирима астронавти: командирът Рийд Уайзман, Виктор Гловър, Кристина Кох (представители на НАСА) и Джеръми Хансен от Канадската космическа агенция. Тази експедиция няма да включва кацане на Луната – подобна цел се отлага за по-късни мисии, вероятно едва към Artemis IV през 2028 г.
Рийд Уайзман, родом от Балтимор, участва във втори космически полет. През 2014 г. той прекарва 165 дни на Международната космическа станция. Преди кариерата си в НАСА е служил като военноморски пилот с над 25 бойни мисии и впоследствие заема поста главен астронавт на агенцията.
Виктор Гловър ще влезе в историята като първия тъмнокож астронавт, напуснал ниската околоземна орбита по път към Луната. Той има богат опит като пилот на изтребител F/A-18 с над 3000 летателни часа и вече е участвал в мисията SpaceX Crew-1. Освен това е работил и като юридически съветник в Сената на САЩ.
Кристина Кох държи рекорда за най-дълъг непрекъснат престой в Космоса от жена – 328 дни. Сега тя ще стане и първата жена, поела по траектория към Луната. Инженер по образование, тя има опит в екстремни условия, включително работа в Антарктида и Гренландия.
Джеръми Хансен е първият канадец, който ще напусне земната орбита, макар това да е неговият дебютен полет в Космоса. Част е от канадската астронавтска програма от 2009 г. и има сериозен опит като инструктор. Подготовката му включва мисии в подземни пещери и подводни лаборатории, а в родината си е офицер от военновъздушните сили.
Мисията се изпълнява с ракетата Space Launch System (SLS) Block 1 и космическия кораб „Орион“, който използва европейски сервизен модул за енергия и задвижване. Астронавтите са дали име на своята капсула – „Integrity“.
След излизане в орбита около Земята екипажът ще извърши серия от тестове на ключовите системи на кораба – животоподдържане, комуникации, навигация и управление. Едва след успешното им потвърждение ще бъде дадено разрешение за продължаване към Луната.
Траекторията на полета е сложна и наподобява фигура осем – тя ще позволи на кораба да обиколи Луната и да използва нейната гравитация, за да се върне към Земята. В най-отдалечената точка екипажът ще се намира на около 400 000 км от планетата – разстояние, надминаващо това на мисията „Аполо 13“. По време на този етап ще се провеждат допълнителни тестове и научни експерименти.
След обиколката около Луната корабът ще поеме обратно към Земята, отново използвайки гравитационния ѝ ефект за ускорение. Един от най-критичните моменти ще бъде навлизането в атмосферата. При това високоенергийно спускане топлинният щит на „Орион“ ще бъде подложен на екстремни температури, като именно проверката на неговата устойчивост е сред основните цели на мисията.
