Българският екип за издирване на екзопланети, работещ по проекта „EXO-RESTART“ към катедра „Астрономия“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, представи ново научно изследване с водещ национален принос. В него се съобщава за откриването на нова свръхземя в орбита около звездата GJ 1137. Резултатите са публикувани в авторитетното международно списание Astronomy & Astrophysics, като първи автор е Деница Стоева – докторант и млад изследовател в рамките на същия проект.
Екзопланетите представляват планети, които се намират извън пределите на Слънчевата система и обикалят около други звезди. Откриването им, особено когато става дума за обекти с характеристики, близки до земните, е сред най-динамично развиващите се области в съвременната астрономия. В рамките на новото изследване международен екип, в който българските учени играят ключова роля, идентифицира нова екзопланета от клас „свръхземя“. Тя се намира на около 91 светлинни години от Земята и обикаля около звездата GJ 1137, популярна и с името Макондо. Тази звезда е по-малка и по-студена от Слънцето, което ѝ придава характерен оранжев оттенък, и принадлежи към съзвездието Помпа.
Първата планета в системата на GJ 1137 е открита още през 2005 г. от екипа на д-р Кристоф Ловис чрез метода на лъчевите скорости. Този подход се основава на измерване на малките колебания в движението на звездата, предизвикани от гравитационното влияние на обикалящи около нея планети. Въз основа на ограничен набор от данни тогава е идентифицирана GJ 1137b – планета от тип „топъл Сатурн“ с орбитален период от 145 дни.
Две десетилетия по-късно астрономи, сред които значителен брой български изследователи, извършват нов, по-задълбочен анализ на системата. Те използват наблюдения, направени със спектрографа HARPS на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория в Ла Сия, Чили. Данните обхващат периода от 2004 до 2017 г. и включват общо 140 високоточни измервания на радиалната скорост на звездата. Благодарение на този обширен набор от наблюдения учените успяват значително да усъвършенстват познанията за системата.
В резултат е открита втора планета – GJ 1137c, която попада в категорията „свръхземи“. Тя има орбитален период от 9,4 дни и маса, надвишаваща повече от пет пъти тази на Земята. Подобни планети заемат междинно място между Земята и Нептун по размер и състав и нямат пряк аналог в нашата Слънчева система, което ги прави особено ценни за научни изследвания.
Освен това изследователите прецизират параметрите на вече известната планета GJ 1137b. Новите изчисления показват, че нейната маса е около 0,45 маси на Юпитер – приблизително с 20% по-голяма от предишните оценки. Проучването също така демонстрира, че дългопериодичната магнитна активност не е уникална характеристика на Слънцето, а се среща и при други звезди. Това подчертава значението на продължителните наблюдения при търсенето на екзопланети.
Анализът показва още, че съчетаването на данни за звездната активност с измерванията на радиалната скорост е от съществено значение, за да се избегнат погрешни интерпретации – например объркване на звездни сигнали с планетни.
„Големият обем данни, събирани в продължение на 13 години, ни позволи ясно да разграничим вариациите, породени от активността на звездата, от тези, причинени от планетите“, обяснява Деница Стоева. По думите ѝ детайлното моделиране е помогнало да бъде разкрит сигналът на новата свръхземя и да се избегне погрешно тълкуване на звездния цикъл като наличие на масивна планета.
Съавторът Атанас Стефанов допълва, че този резултат е важен урок за всички изследователи в областта на екзопланетите, тъй като показва колко критично е внимателното разграничаване на различните източници на астрономически сигнали.
