Точно 847 разговора между брокерката Теодора Бахлова и убиеца Станимир Рагевски, които сочат за изключително активна комуникация в много кратък период от време, са били заличени от паметта на телефона му. Множество скици на имоти край морето, изпратени от Рагевски, съпътствали денонощните разговори между двамата, и то няколко месеца преди изчезването на жертвата. В деня на убийството ѝ – 29 октомври 2020 година, последната камера, която засича Бахлова, е пред апартамента на съпругата на Рагевски на ул. „Константин Фотинов“ 1 в Бургас. 13 минути по-рано същото устройство заснема пристигането на Рагевски на този адрес. А месец след това похитителят отива в полицията с 366 гр марихуана, за която твърди, че е открил в автомобила на изчезналата жена.
Всички тези, а и други факти, намират място в 117-те страници мотиви на Бургаския окръжен съд, който през март т.г. осъди Станимир Рагевски на доживотен затвор без право на замяна.
Данните са събрани от МВР още в първите месеци след изчезването на брокерката. Но въпреки това, очевидно те не се оказват достатъчни за прокуратурата, за да образува досъдебно производство. То, по мнението на юристи, дава много по-широки правомощия – за всеобхватно, обективно и задълбочено разследване.
Теодора Бахлова
Вместо това, случаят остава в графата „преписка“, без конкретен резултат, а за близките на жертвата е абсолютно непонятно, какво произтича от процедурните тънкости и какво изобщо се случва.
Няма труп – няма проблем.
Но такъв все пак се появява. И трупът не е на изчезналата Бахлова, а на 28-годишния Юмер Мехмед – момчето за мръсни поръчки на Рагевски. Останките на обезглавеното тяло са намерени в черни чували в тръстиките на едно от бургаските езера през август 2021 г. Това става, докато МВР наблюдава. Девет месеца.
Новите подробности връщат в дневния ред един неудобен въпрос:
Можеше ли поне животът на Юмер да бъде опазен?
В пространните мотиви на съда директен отговор липсва. Там обаче впечатление прави един съществен акцент, изведен от съдебния състав. Той е свързан с последния миг от живота на Бахлова, когато е застреляна с пистолет „Макаров“ без заглушител в апартамента на Рагевски, а преценката на събраните доказателства разширява призмата на отговорността: „Липсата на свидетели, които да са възприели слухово произведения изстрел, може да се дължи както на недостатъчно добре свършена оперативна работа, така и на липсата на живущи в момента на убийството съседи“, пише съдът.
Внимателният прочит на мотивите предлага богат материал за размисъл. И пропуква иначе перфектната картина по разкриването на двойното убийство, обрисувана както от Окръжната прокуратура в Бургас, така и от Областната дирекция на МВР на пресконференция на 12 август 2021 г. Първите се самопохвалиха, а последните малко след това дори се и самонаградиха. Но не отговориха на въпросите, които не са изчистени в дълбочина. И поради тази причина отново попадат в радара на общественото внимание – с каква степен на достоверност биха могли да се приемат твърденията, изразени публично от близките на Бахлова, за евентуални опити за шиканиране на случая? Лишава ли липсата на образувано досъдебно производство криминалистите от възможността да работят по горещи следи? Неглижирани ли са базови законови механизми, тъй като правистите са категорични, че именно прокурорът носи отговорност за ефективността на воденото разследване? И дори, подчертават те, полицията да не изпълни неговите разпореждания, това не го освобождава от законовите му правомощия по даване на указания за предприемането на още издирвателни мероприятия. Какви усилия са положени въобще в търсенето на следи и защо, при условие че разследващите са установили, че Бахлова е на записите от камерите пред жилището на съпругата на Рагевски точно в деня на изчезването ѝ, то не е проверено още тогава? Макар даже за ентусиасти от клуб „Млад криминалист“ да е известно, че най-важни за разкриването на престъпления са първите 72 часа, защо това не е направено и месец по-късно, когато заподозреният сам е занесъл в полицията цял пакет марихуана?
От мотивите на съда става ясно, че червената лампа не е светнала и когато ден след изчезването на Теодора, майката ѝ Стоянка, свидетелства пред полицията за тежък скандал между Бахлова и Рагевски, разиграл се пред очите ѝ, в собствения ѝ дом. И когато проверката на трафичните данни показала, че в периода 1 – 27 октомври 2020 година между доскорошните съдружници явно са проведени 49 разговора. През следващите месеци необезпокоявано бизнесменът транжира трупа, изнася останките в бидони, излива съдържанието им посред бял ден в шахти на улицата в центъра на Бургас, и още, и още… Ясен отговор на тези въпроси би могъл да даде различен оттенък на последвалите събития. Макар и постфактум.
Трупните останки на Теодора Бахлова бяха открити през август 2021 г. в Траурния парк.
Репортер на EraNova се обърна с молба към Окръжна прокуратура- Бургас за разговор с наблюдаващия прокурор по случая с изчезването на Бахлова. Седмица по-късно последва тактичен отказ.
В обувките на Сатаната
Когато в 16:05 часа на 29 октомври 2020 година Теодора Бахлова поема с такси от дома си на ул. „Оборище“, а три минути по-късно слиза на ул. „Булаир“ и се отправя към апартамента на своя партньор Рагевски – на ул. „Константин Фотинов“, тя едва ли предполага, че това ще е последното пътуване в живота ѝ. Това е последният път, когато жената се появява на записите от камерите за наблюдение в Бургас. Те са насочени към ул. „Константин Фотинов“ 1, а в хода на проверката полицаите установили, че Рагевски се е насочил към същия адрес само минути преди това. Проверката, извършена от сектор „Оперативен анализ“ на ОД МВР-Бургас, показва и още един много интересен детайл. Последният разговор от телефона на бизнесдамата е проведен в 16:07 часа на 29 октомври 2020 г., т.е. непосредствено преди пристигането ѝ на ул. „Константин Фотинов“ 1. След това телефонът ѝ никога повече не е бил включен в мрежите на мобилните оператори. В 15:40 часа, ползваният от Рагевски iPhone бил активен именно в клетката на ул. „Константин Фотинов“ 1. В периода от 15:44 до 18:32 часа, когато е видян от съсед да напуска жилището, телефонът е бил изключен. Пак според неговите показания, ключ за апартамента имал единствено Рагевски.
на снимката: Рагевски в кулоарите на Бургаския окръжен съд
Там, твърди обвинението, бизнесменът държал и незаконен пистолет „Макаров“, кал. 9х18, със заличен фабричен номер.
Решението за убийството на Бахлова, пишат магистратите в мотивите си, е взето внезапно и приведено в изпълнение веднага. А причината, оказва се, е скрита в изтритата информация от телефона на Рагевски. От iPhone-а по-късно експертите успели да открият множество изображения на скици и снимки на недвижими имоти в новопостроена сграда в Лозенец. Уговорка между двамата за прехвърляне на част от апартаментите там, действително е съществувала, разказват и трима свидетели. Рагевски обаче решил да не изпълни поетия ангажимент, като се приема, че това е и поводът за обтягане на отношенията между някогашните бизнес партньори.
Ето какво пише в мотивите на Окръжния съд, с които EraNova разполага в хартиен вариант, тъй като и към момента те не са публикувани в официалната интернет страница на правораздавателната институция:
„Рагевски осъзнал, че заради близостта им, потърпевшата е запозната с много негови лични и финансови взаимоотношения, чието публично оповестяване би могло да му навреди, и се побоял, че силният ѝ, но крайно емоционален характер може да я провокира да направи нещо необмислено и увреждащо неговите интереси. Решил да предотврати каквато и да е опасност в тази насока, затова взел пистолета „Макаров“ и я прострелял смъртоносно. След като се уверил, че е мъртва, пренесъл трупа ѝ в санитарното помещение на апартамента, почистил следите от кръв и излязъл, като заключил входната врата на имота.“
Ден след изчезването на Теодора, Рагевски разговарял с възрастната ѝ майка, уверил я, че няма от какво да се притеснява и дори проявил отзивчивост, като помогнал с преместването на автомобила на Бахлова. После отново се върнал в апартамента на ул. „Константин Фотинов“1 ...
Впрочем, в приземния етаж на същата сграда от 2013 година, се помещава централното управление на служба "Военна полиция" в Бургас. В жилището, само един етаж по-горе, се развива сценарий за зловещ психотрилър. Действията на бизнесмена, в опитите му да се отърве от трупа, поразително напомнят сцени от американския сериал, сполучливо преведен у нас „В обувките на Сатаната“. В лентата, за да ликвидира всякакви следи, главният герой натъпка убитите в бидони с киселина. По аналогичен начин действа и Станимир Рагевски. Тялото на Бахлова е разрязано, частите – оставени в бидони, а през следващите месеци регулярно похитителят натискал трупните останки със стирка, за да „слегнат“ по-бързо.
Следващите редове в мотивите на Окръжния съд описват документална хроника на едно хладнокръвно престъпление в най-зловещите проявления на човешкото ребиологизиране и не са подходящи за хора с по-лабилна психика:
„Подсъдимият добре разбирал, че не може да изнесе трупа на жената от апартамента, но и не може да си позволи да го държи там за продължителен период от време, затова решил, че е по-добре да разреже частите на тялото, да ги постави в бидон и да ги залее със сода каустик. По този начин, под въздействието на основата, трупните части ще се саморазградят и ще могат по-лесно да бъдат преместени на друго, безопасно място. Купил няколко пакета сода каустик, голям пластмасов бидон, снабдил се с електрически саблен трион и с него разрязал гръдния кош на Теодора Бахлова. Срязал наполовина с триона и бедрените кости на починалата, като останалата част от тях дочупил с ръка, за да ги отдели от тялото. Успял да напъха отделните трупни части в пластмасовия бидон и изсипал върху тях сода каустик и вода, за да може основата да разгради тъканите и костите. Осъзнавал, че не може дълго време да държи трупните останки в апартамента на съпругата си и решил да намери по-подходящо място за тях – магазинът на семейните му приятели за плодове и зеленчуци на ул. „Сливница“ 28, който преди около месец бил затворен, и взел единствения ключ за помещението. Понеже бил наясно, че не можел сам да пренесе бидона, решил да потърси помощта на Диян Дичев, за когото знаел, че му е безусловно верен и няма да го предаде. Така, няколко дни след убийството, Рагевски го посетил на работното му място и признал, че е убил Бахлова, понеже се скарали за пари. Доверил, че трупните останки са в бидон в апартамента на жена му. Въпреки че Дичев бил притеснен, той се съгласил да помогне и не съобщил на никого за това. Съгласил се и с предложението му да потърсят помощта на свидетеля Стефан Златев, по прякор Рамбо, когото и двамата познавали. В периода между 04.11.2020 – 09.11.2020 г. Дичев и Рагевски отишли на пазар „Краснодар“, открили Златев и поискали да им помогне с пренасянето на тежък товар, за който щели да му дадат някой лев. Така тримата отишли до апартамента на ул. „Константин Фотинов“ 1, където към момента се намирали трупните останки на Бахлова. Взели бидона и го свалили пред блока. Качили го в бял микробус „Опел Виваро“. След като натоварили бидона в микробуса, Дичев си тръгнал, а Рагевски заедно с Рамбо се придвижили до ул. „Сливница“ 28, където се намирал магазинът за плодове и зеленчуци. В този район работници извършвали подмяна на кабели от електрическата мрежа. Рагевски обещал да им даде 20 лева, ако пренесат товара от микробуса до помещението. Те веднага се съгласили. Отишли до микробуса, взели бидона, поставили го върху шарен килим, тип черга, който се намирал в микробуса. Всеки хванал единия край на чергата и по този начин успели да пренесат бидона, в който се чувал шум от течност. Бидонът с трупните останки останал в магазина.
Под въздействието на основния агент (хидроксид) с алкален характер, съставът на содата каустик започнал да разгражда тъканите на починалата жена. Меките тъкани започнали да се разпадат, а костните — станали пластични и лесно трошими. Рагевски периодично посещавал магазина и проверявал състоянието им. Той нарязал допълнително част от тях, използвайки отново трион, и решил, че вече може да започне да изхвърля останките от трупа. За целта започнал да изгребва от бидона разградените тленни останки и да ги излива в трите отводни шахти в непосредствена близост до помещението на ул. „Сливница“ 28 — точно на тротоара пред жилищната кооперация. За да ускори процеса, Рагевски веднага след това допълвал съдържанието на бидона със сода каустик. Въпреки че осъзнавал, че се намира под своеобразно наблюдение от полицейските органи, не загубил хладнокръвие и продължил да излива трупните останки на жертвата.
Според заключението на експертите, трупните останки са били подложени на декомпозиция под действието на натриева основа, в резултат на което костните тъкани се разграждали до степен на минерализация — ставали пластични и лесно трошими, без да могат да се разтворят напълно. Вещите лица заявяват, че спрямо бедрената кост има не само разрез с трион, но тя е била дочупена и с ръка. Част от останките са намерени много по-късно в три шахти. /Б.ред. Те се намират на около 500 метра от сградата на Областната дирекция на МВР/. В първата са открити фрагменти от ребрени дъги и три части от фаланги; във втората — 10-сантиметрова бедрена кост, три зъба, сред които кътник; а в третата — проектилът, причинил смъртта на Бахлова, заседнал в тялото ѝ след произвеждането на изстрела.
Към средата на януари в бидона останали единствено големите кости от тялото. Тях Рагевски решил да зарови. Избрал гроба на собствените си баба и дядо. Преценил, че е направил всичко необходимо, за да прикрие извършеното престъпление и продължил с обичайния си начин на живот.
на снимката: 12 парцел, който Рагевски избрал за да укрие останките на Бахлова
Примката се затята през август 2021 година, когато в Траурния парк в Бургас се появяват първите неоспорими доказателства за убийството на Бахлова - части от подбедрици, от гръбначния стълб, бедрени кости и ребра, които не се поддали на пълна декомпозиция под въздействието на основния агент с алкален характер. До тях тях били и неразградените силиконови импланти на жената.
Синдромът „Сеньор-васал“
Поведението на Дичев е било мотивирано от сложна амалгама от лоялност и страх, е становището на психиатрите. Според заключението на съдебно-психиатричната експертиза, той съзнавал, че би могъл да бъде следващата жертва. Дичев не отрича, че е бил близък с подсъдимия от над 30 години. Връзката им датира от 1995-1996 година, когато и двамата са били в една килия. След това е работил в заведение на Рагевски, който го е подпомагал и финансово. В негово лице, посочват вещите лица, Дичев е срещнал ментор. В определен момент започнал да се чувства изключително обвързан и в морален аспект. Специалистите определят тази зависимост със синдрома „Сеньор-васал“.
През февруари 2022 г. Диян Дичев получи ефективна присъда от 4 години и 6 месеца по обвинението за укривателство, притежание на наркотици и огнестрелно оръжие.
Според трафичните, само за период от около месец те са провели около 200 разговора. Комуникацията не е спирала и след покушението срещу втората жертва — Юмер Мехмед.
Вместо дом — куршум от покровителя
28-годишният строителен работник Юмер Мехмед се познавал с Рагевски от много години. Израснал в сиропиталище и в определен период дори смятал, че бизнесменът го е отгледал, тъй като като малък работил в заведението му. Бизнесменът обаче се възползвал от младия мъж и го уговарял за палеж на катафалка. Рагевски бил посредник и подбудител към престъплението, но Юмер поел вината върху себе си. В замяна на престоя му в ареста „менторът“ обещал да го компенсира финансово. За услугата Юмер очаквал 20 000 лева.
С бял „Мерцедес“ към… отвъдното
Дни преди смъртта си младият мъж споделил с приятелката си, че Рагевски му предложил да му прехвърли апартамент — ателие, разположено на последния етаж в жилищна кооперация в к-с „Зорница“. На настойчивото питане на приятелката му дали няма да им е малко и все пак няма ли да е по-добре да получат пари, Юмер отговорил: „Друго си е да си е само наше“.
С тази мисъл на 4 август 2021 година отишъл на работа на строителен обект на ул. „Иван Богоров“. В 14:30 часа получил обаждане по мобилния телефон, който му дал Рагевски два дни по-рано. Бизнесменът го чакал на паркинга зад магазина, за да го отведе към апартамента в „Зорница“ с бял „Мерцедес“. В 14:44 часа колата паркирала до бл. 62. Камерите засекли, че от нея слизат двама и влизат във входа на блока. 20 минути по-късно оттам излиза само един.
Хладнокръвно, безскрупулно и безчовечно…
„Рагевски хладнокръвно и цинично е примамил Юмер в апартамента, където впоследствие го е застрелял, като се е възползвал от желанието на пострадалия за собствен дом, разяснявайки му, че отиват на оглед в жилището, което ще му бъде дадено като обезщетение за неприятностите с правосъдието. И тук, както и при първото убийство, подсъдимият е действал в позната обстановка, в среда, която е можел да контролира, доколкото и в двата случая убийствата са станали в апартаменти, до които достъп е имал изключително и само той. Това обстоятелство му е дало възможност, без да бърза и необезпокояван от никого, да предприеме нужните действия по заличаване на следите от престъплението. И тук отношението към трупа на Юмер — неговото разчленяване и поставяне в чували и бидони, макар и да намира някакво оправдание в престъпната логика на Рагевски, е ужасяващо и смущаващо. То свидетелства за пълното незачитане на каквито и да е морални, етични и дори религиозни норми и разкрива пълната морална деградация на Рагевски“, пише в мотивите на съда.
Юмер Мехмед
Вечерта след убийството на Юмер, извършителят на престъплението отишъл в дома на майка си, за да празнува рождения ѝ ден. В 09:30 часа на следващия ден се връща в ателието и със същия трион, с който е разчленил Бахлова, започва да разчленява трупа на Юмер. Последователно отделил главата на жертвата от шията, разрязал тялото в областта на таза, отрязал лявата и дясната ръка, после и краката, като отделил двете подбедрици. Меките тъкани отстранил с нож. За да ускори изтичането на кръвта, нанесъл няколко удара с нож в двете бедра и под дясната ключица. След като „транжирал“ трупа, подсъдимият отишъл в стаята на жилището и започнал да почиства следите. Измил и електрическия саблен трион, както и двата ножа, които използвал.
От записите на камерите ясно се вижда, как този ден Рагевски непрекъснато влиза и излиза във входа, като пренася торби и бидони. Заедно с него е и Дичев. „Един боклук много ме ядосваше и аз го утрепах“, казал бизнесменът.
На 8 август 2021 година, трупните останки на Юмер са транспортирани с микробуса „Опел Виваро“ — същия, използван и при извозването на частите от тялото на брокерката и изхвърлени в началото на блатото. Три дни по-късно -на 11 август трупът на Юмер, разделен на девет части, е намерен край езерото „Вая“. Главата му е отрязана и оставена извън тях. За останалите парчета са се погрижили дивите животни, установява МВР.
Тройната съдебно-медицинска експертиза разкрива сходства в разрязването и на двата трупа. ДНК експертизата, върху ножа и триона, открит в белия мерцедес, показва пълно съвпадение с профила на Рагевски.
Мистификация: Файлове за имотни сделки изчезват без обяснения
Файлове с имотни сделки за милиони, съхранявани в личния лаптоп на Теодора Бахлова и няколко папки с важни документи, свързани с делата на брокерката, са иззети от криминалисти от дома ѝ още в първите дни след изчезването ѝ. За това разказва дъщерята на Бахлова — Християна. Месеци по-късно персоналният компютър е върнат, но информацията в него е заличена. Без обяснения. Липсват и папки с нотариално заверени книжа с подпис и печат, които Теодора пазела. Тези документи не се появяват и в кориците на съдебното производство срещу бившия ѝ бизнес партньор.
Темата — имало ли е в тези документи уличаваща информация за сделки, която да разширява периметъра на кръга „Рагевски“ и цялостния процес при изкупуване и прехвърляне на имоти по морето, и дали фигурират вътре интересни имена от публичното пространство, свързани с неосветената му дейност — повече никога не се повдига. И потъва безвъзвратно. Освен, ако не изплува друга тъмна тайна от миналото. В случай, че някой реши да потърси. Официално.
Автор: Лалка ДИМИТРОВА
