През 2025 г. една от най-съществените демографски тенденции в България остава положителният миграционен баланс. Страната продължава да привлича повече хора, отколкото губи чрез емиграция. Макар темпът на този процес постепенно да се забавя, новодошлите все по-ясно се ориентират към големите икономически центрове, където възможностите за работа и нивата на възнаграждение са значително по-добри. Анализът е на икономиста от ИПИ Адриан Николов, цитиран от ФОКУС.
Най-силен ръст на механичния прираст е отчетен през 2023 г., когато разликата между заселилите се и напусналите страната достига около 42 хиляди души. През 2025 г. този показател намалява до приблизително 35 хиляди. Въпреки спада, тенденцията остава трайно положителна. До 2020 г. България традиционно губеше население чрез външна миграция, но вече пета поредна година страната е нетен приемник на хора. Съществена промяна има и в броя на заминаващите – ако преди години около 30 хиляди души годишно напускаха България, то днес този поток е свит многократно и през 2025 г. е под 10 хиляди души.
Основната причина за по-ниския положителен прираст през последната година е спадът в имиграцията. В сравнение с 2024 г. броят на пристигащите намалява с близо 8 хиляди души. Рекордът остава през 2023 г., когато в страната са регистрирани около 56 хиляди новодошли, докато през 2025 г. те са приблизително 45 хиляди. Най-голям принос към имиграцията продължават да имат гражданите на държави извън Европейския съюз.
При българските граждани, завръщащи се от чужбина, най-силен е бил потокът през 2020 г. Несигурността около пандемията тогава връща в страната около 24 хиляди души. След това броят постепенно се стабилизира на около 17–18 хиляди души годишно. Тенденцията към увеличаване на завръщащите се българи обаче започва още през 2017 г., когато икономиката ускорява растежа си, а недостигът на работна сила води до по-бързо покачване на доходите.
Имиграцията от държави извън ЕС също достига своя връх през 2023 г. – около 32 хиляди души. До 2025 г. този брой спада до малко над 20 хиляди. Това обаче не означава непременно по-малко чуждестранни работници на българския трудов пазар, тъй като официалната статистика не обхваща сезонната и краткосрочната заетост, която представлява значителен дял от трудовата миграция.
Разпределението на миграционните процеси по региони също е показателно. Докато през 2020 г. почти цялата страна отчита положителен механичен прираст, през 2025 г. новодошлите се концентрират предимно в големите градове.
София увеличава населението си с около 0,8% вследствие на миграцията, Пловдив и Варна – с по 1,6%, а Бургас – с 0,6%. Осезаем ръст се наблюдава и по Черноморието, където силният туристически сектор и хроничният недостиг на кадри продължават да привличат работна сила. Положителен баланс има и в периферните райони около най-големите икономически центрове.
Според анализа причините за активизирането на миграцията през последните години могат да се разделят условно в две групи. Първата са външните кризи – пандемията, икономическото забавяне и затрудненията на трудовите пазари в Западна Европа. Втората, и далеч по-дългосрочна, е свързана с развитието на българската икономика. Постепенното доближаване до средноевропейските нива на доходи и жизнен стандарт превръща България във все по-привлекателно място както за завръщащи се българи, така и за чужденци, търсещи по-добри възможности.
Въпреки положителната тенденция, потенциал за допълнително увеличаване на имиграцията все още съществува. Сред основните предизвикателства остават качеството и ефективността на ключови обществени системи като здравеопазване, съдебна система и грижа за децата, където разликите спрямо водещите европейски държави продължават да бъдат осезаеми. Съществен ефект би имало и облекчаването на процедурите за хора от страни извън ЕС, които към момента често срещат административни затруднения при установяване и работа в България.
