Автор: Нина Нейчева
В забързания ритъм на ежедневието разговорът с децата често се свива до бързото „Как мина денят ти?“, на което получаваме премерено и кратко „Добре“. Така, без да искаме, затваряме вратата към техния вътрешен свят. За да разчупим тази бариера, бургаският психолог Сабина Колева предлага да превърнем събирането около вечерната маса в специален семеен ритуал – време за споделяне на истории, емоции и малки ежедневни открития в топла и ведра атмосфера.
Нашият мозък по рождение е настроен да търси първо трудностите и негативните преживявания, но можем да го „препрограмираме“ към позитивизъм, като всеки ден търсим малките поводи за радост. Най-добрият начин да започнем е като ние, родителите, първи споделим нещо от своя ден. За да насърчим позитивното мислене и благодарността у детето, можем плавно да го попитаме кое беше най-хубавото нещо, което му се случи днес, кой или какво го накара да се усмихне, какво добро направи за някого или забеляза около себе си, както и за какво е благодарно, дори да е за нещо съвсем дребно.
Възрастта между 10 и 13 години е от ключово значение за изграждането на социални умения и отварянето на сърцето към другите. Можем да помогнем на детето да развие емпатия и чувствителност, като го попитаме дали е забелязало някой от класа му да се чувства тъжен, притеснен или самотен и защо според него се е чувствал така. Чудесен повод за разговор са и въпросите какво би променило от днешния ден, за да се почувства някой друг по-добре, имало ли е момент, в който някой е имал нужда от подкрепа и как са реагирали останалите, както и кога днес то самото се е почувствало наистина чуто и разбрано от някого.
Колебанията в самооценката са чест спътник на подрастващите, затова е изключително важно да подкрепяме тяхното самочувствие и да ги учим да се гордеят със себе си. Любопитството и детското въображение се отключват лесно, когато попитаме детето с какво свое действие или решение днес се гордее най-много, кое е най-интересното или най-якото нещо, което е научило извън учебниците, кои три думи или коя песен описват днешния му ден, каква напитка би избрало, ако денят му беше питие, и кой от приятелите му го е изненадал приятно тази седмица и с какво.
За да не се превърне тази съкровена обмяна на мисли в досаден разпит, Сабина Колева съветва да слушаме искрено, без осъждане и без да бързаме с готови съвети или оценки. Най-важното е да приемем и зачетем емоцията на детето, като му покажем, че го разбираме. А ако то не е в настроение за разговор и отговори с „не знам“, просто трябва да уважим правото му на мълчание с усмивка и с уверението, че винаги сме готови да го изслушаме, когато реши да разкаже.
