На 30 май в събота преди големия християнски празник Петдесетница православният свят отбелязва Черешова задушница — една от трите най-големи задушници в църковния календар. Наречена така заради времето, в което узряват първите летни плодове, тя се пада точно 50 дни след Великден. Денят е дълбоко свързан с вековните български традиции за отдаване на почит към душите на покойниците, като през настоящата година вярата и паметта ще съберат семействата.
Според народните и религиозните вярвания, на този ден се „прибират“ душите на починалите, които са били на свобода от Велики четвъртък насам. Приема се, че преди да си тръгнат, те първо посещават своите земни вечни домове, поради което живите им роднини задължително отиват на гробищните паркове. На място се извършва ритуално почистване, след което гробовете се прекаждат с тамян, за да се прогонят злите сили, и се пали свещ, която символизира неугасващата памет и светлината в отвъдното.
Важна част от традицията е преливането на гроба с червено вино. Християнският обичай изисква това да започне от страната, където е почивала главата на покойника, и да продължи наляво, като се правят точно три пълни кръга около мястото. Старите поверия гласят още, че в този ден прозорците и вратите на домовете трябва да се оставят отворени, за да могат душите да влязат свободно в къщата и да се сбогуват с близките си, преди да поемат своя път.
Вярва се, че на Черешова задушница отново се отварят вратите на Рая. Според библейските предания, след Възнесение Господне небесните двери остават затворени за душите на мъртвите, а съботата преди Петдесетница е времето, в което те се възнасят в отвъдното чрез силата на заупокойните молитви и помените. Денят е отреден и за дълбоко милосърдие, като традицията повелява да се раздават жито, хляб и първите череши не само на близките, но и на непознати хора с думите „Бог да прости“.
