На 1 март България отбелязва един от най-обичаните си народни празници – Баба Марта. Денят символично поставя началото на пролетта и носи послание за здраве, ново начало и благополучие.
В българските фолклорни представи Баба Марта е митичен образ, олицетворяващ променливия характер на месец март. Според народните вярвания тя е сестра на януари и февруари – известни като Голям и Малък Сечко – и подобно на времето през ранната пролет, настроенията ѝ се менят бързо – от слънчево и благосклонно до студено и сурово.
Най-разпознаваемият обичай, свързан с празника, е връзването на мартеници – усукани бели и червени конци, които се закичват за здраве. Традицията повелява те да се носят до появата на първия щъркел или цъфнало дърво – знак, че пролетта окончателно е настъпила.
Етнографски източници сочат, че обичаят има дълбоки корени и се свързва с прабългарските вярвания. Смята се, че още в ранното Средновековие владетелите са дарявали войните си с бяло-червени нишки като символ на сила, закрила и дълголетие. Червеният цвят олицетворявал живота и женското начало, а белият – светлината и вечността.
Освен размяната на мартеници, в различни краища на страната се изпълняват и ритуали за прогонване на злото и зимата – палят се огньове, обикалят се дворове с дрънкане на метални предмети и се произнасят наричания за здраве и плодородие.
Днес традицията е жива не само в България, но и в части от Балканите, където живеят български общности. Всяка година на 1 март хиляди хора си пожелават здраве с думите:
Честита Баба Марта!
