Нелегално произведеният алкохол в България нанася щети на държавния бюджет в размер на над 100 млн. евро всяка година. Данните на СЗО показват, че лицата над 15-годишна възраст у нас консумират около 70 млн. литра чист алкохол годишно. В същото време официално отчетеният и облаган с данъци алкохол е едва 52 млн. литра.
Разликата от 18 млн. литра чист алкохол се равнява на около 45 млн. литра 40-градусова ракия. При стандартната акцизна ставка тази укрита продукция ощетява бюджета със 101 млн. евро само от акцизи, без да се смятат пропуснатите ползи от ДДС, корпоративни данъци и осигуровки. Проучване на VN Market Research за 2025 г. показва, че половината от българите признават, че пият безакцизна „домашна“ ракия.
Законът у нас ясно определя границите на легалната домашна ракия, спазвайки европейската Директива 92/83/ЕИО. В специализираните малки обекти за дестилиране (селските казани) се разрешава намален акциз от 50% за до 30 литра ракия годишно на домакинство. Режимът важи единствено за собствен плод, регистриран обект, начислен акциз и лична употреба. Всяка продажба наливно, пласиране в заведения или производство без проследимост представлява нарушение на закона.
В България има 1470 официално регистрирани селски казана, но внесеният от тях акциз по намалена ставка не надхвърля 0,5 млн. евро годишно. При потенциален капацитет от 200 литра ракия на ден за един казан, общо регистрираните обекти биха могли да произвеждат 294 хиляди литра дневно. Според платените акцизни декларации обаче излиза, че казаните работят едва 2 дни в годината, въпреки че през активния сезон от септември до декември те функционират с пълно натоварване и предварително записване.
Значителен източник на безакцизен алкохол са и обектите на дерегистрирани производители с отнети или изтекли лицензи. Въпреки че съоръженията формално се запечатват, последващият контрол върху тях е слаб, а те разполагат с голям капацитет. Проверките на митническите органи редовно разкриват стотици литри алкохол в пластмасови туби без документи или работещи казани в отписани обекти. Освен фискални щети, нелегалната продукция крие и сериозен риск за здравето на потребителите поради липсата на лабораторен контрол.
